Sofia Rocks ден втори: Изгубихме една легенда, получихме друга

Вторият ден на Sofia Rocks 2012 започна със скръбна вест и завърши с фойерверки. Първата бе резултат от изненадващото (или не чак толкова изненадващо?) канселиране на концерта на Иги Поп и The Stooges, а вторите отбелязаха триумфалния край на тричасовото шоу, което направиха Аксел Роуз и компания и сякаш казваха: "Ей, ко***та, все още ни бива!"

И наистина, Аксел спази всичко онова, което бе обещал, като въпреки перфектното си изпълнение отново раздели мненията на два враждуващи лагера. Всъщност, нормална ситуация, случваща се винаги когато от "там, където тревата е зелена, а момичетата – красиви" при нас слезе някоя легенда. Но, нека караме по ред на събитията...

Голямата неделя започна доста шоково с новината, че иконата Иги Поп няма да озари с легендарното си присъствие българските фенове, изучили и фантазиращи си за неговата велика епоха от всевъзможните филми, списания и нелегални записи на ленти, попаднали зад Желязната завеса, благодарение най-вече на пътуващите на Запад моряци.

Игитавъра, както го наричат мнозина, действително  си е жива реликва и когато новината за инцидента, "който претърпял" злокобно обиколи Facebook настроението бая започна да нагарча, а още незарасналите рани от ситуацията Godsmack закървяха с нова сила. Леко неадекватното анонсиране (или по-скоро липсата на такова) от страна на организаторите допълнително подразни феновете, но в крайна сметка всички решиха да махнат с ръка и се запътиха към стадиона.

Той ги посрещна с нажежен асфалт и китарните рифове на Der Hunds и D2. Вторите нямат нужда от представяне, а колкото до първите, за тях би могло да се каже, че са една доста читава българска банда, за която за жалост се чува малко, и която хората знаят най-вече покрай фийчърите на Сиатълските вечери, провеждащи се регулярно пред отбрана аудитория. Стискаме им палци занапред.

Въпреки неистовата жега към 17:30 вече сме строени на първа линия за изпълнението на калифорнийските хулигани Ugly Kid Joe. Както вече отбелязах, Уитфийлд Крейн и компания са страшни пичове, което бе и лайтомотивът на целия им гиг.

Рокаджиите, познати на всички от двата си големи деветдесетарски хита "Cats in the cradle” и "Everything about you” (които разбира се бяха изпяти), успяха да вдигнат на крака все още рехавата публика и определено инжектираха отново поизчезналото настроение.

Уит показа невероятно присъствие, поддържаше силен контакт с публиката, като по едно време скочи от сцената и започна да тича напред-назад из целия терен и да се здрависва с хората. Свежи, неподправени и без никакви претенции, грозните деца съумяха да прокарат духа на епохата, към която принадлежат и големите хедлайнери.

30 минути след тях излязоха холандските метъл светила Within Temptation, начело с ангелогласната им вокалистка Шарън ден Адел. Within са на сцена повече от 16 години и определено са заслужили уважението и любовта на феновете на един от най-сплотените  метъл жанрове, които бяха доста развълнувани от срещата си тях. Останалата част от аудиторията пък се бе изнесла извън стадиона и кротко чакаше "следващите" на по бира и цигара, тък като в зоната на самия стадион пушенето бе забранено.

Към 20:30 на сцената се качват единствените съвременни изпълнители от лайнъпа – британските инди-пънк хулигани Kaiser Chiefs. Въз популярни на запад, те са сравнително слабо познати у нас, но въпреки това успяха да обединят феновете на всички групи в една хомогенна маса, която скачаше и крещеше под звуците на жизнерадостните им и леко цинични хитове "Everyday I love you less and less”, "Ruby”, "I predict a riot”.

Изглежда това бе фестивалът на условните пространства, защото, вокалистът Рики Уилсън, подобно на колегата си Уит Крейн, напусна сцената и се качи чак на дясната трибуна. Уилсън показа завидна енергия с пеене и акробатични номера по рампата, което направи Kaiser фаворити на фестивала до този момент. Но, както самите те отбелязаха, "Всички са дошли за Guns’N’Roses, нали?".

Да. Към 22:30 стадион Васил Левски вече се пръска по шевовете и всички са притихнали в трепетно очкаване. Всъщност, то бе изненадващо кратко, защото точно в уречената секунда сцената светва, огньовете се възнасят в небето и във въздуха се разнасят звуците на Chinese Democracy. Аксел излиза в толкова добра форма, че на мнозина не им се вярва. Това все пак бе човекът, който преди две-три години бе събрал толкова презрели домати на сцената, че спокойно можеше да се оттегли и да отвори цех за лютеница.

Да, ама не. Аксел е звезда и изглежда бе решил да го покаже. Какво последва? Цели 3 часа перфектно режисирано шоу. Видяхме и чухме всичко: толкова типичните за Guns пребогати на цвят и картина (да не кажа кичозни) мултимедии с розите, мадамите и всичкото му там; всички задължителни хитове, които бяха разпределени точно в най-ключовите моменти от концерта така, че хората да не униват нито за миг през трите обещани часа; светещи от запалки и дисплеи трибуни и хорово пеене по време на "November Rain” и "Don’t cry”; чухме дори кавър на "Another brick in the wall" на Pink Floyd; чухме няколко соло изпълнения на новите попълнения на бандата, които способстваха за задължителното модно ревю на Аксел и разбира се – гласа му.

Тук идва големият спор: постфактум се появиха редица мнения, че Аксел не можел да пее. Лично аз не съм съгласна. Роуз пя енергично и мощно до самия край на шоуто, като много от песните му звучаха като демо версии. Това, че имаше известни проблеми с озвучението е съвсем друга работа. И така, Аксел определено се доказа. Доказа се и на най-големите скептици, сред които може би бе авторът на тази статия. Guns са големи, просто, като всички истински звезди имат както своите периоди, така и своите настроения.

Иводите от Sofia Rocks 2012? Богат на емоции – както разочарования, така и радост. Не се мина без скандали, но накрая усмивките по лицата на тълпата, изтичаща се от стадиона бяха завидно повече, отколкото намръщените лица. Затова, нека да го има и да радва с още много имена – както легендарни, така и съвременни, защото точно вторите са елементът, който доста липсва на концертния живот в България.