Албанско отмъщение грози Лиъм Нийсън

"Твърде лично 2" е точно това, което можете да очаквате, особено ако сте гледали първия филм от 2008 г. Праволинеен екшън, личен мотив и водещо желание за отмъщение – всичко това, замесено с абсолютно задължителната доза жанрово клише, прави от филма типична "дъвка за окото".

Лиъм Нийсън отново влиза в ролята на Брайън Милс – пенсионирания агент, който работи като професионална охрана на важни световни клечки. Неговият живот привидно е навлязъл в спокойни води. Помните, че в първия филм албански престъпници отвлякоха дъщеря му и го накараха да тръгне по следите им и да ги избие един по един в опит да спаси детето си. Тогава Милс успя с кански мъки да върне Ким у дома.

Роднините на убитите момчета обаче не са забравили трагедията, която ги е сполетяла, и бащата на единия от покойниците приема вендетата за своя кауза. Брайън Милс, бившата му съпруга Лени (Фамке Янсен) и дъщеря им Ким (Маги Грейс) ще изживеят още един кошмар, докато са на почивка в Истанбул. Всяка една минута може да е последната в живота им, защото никой не може да предвиди действията на отмъстителните албанци.

В стегнат раздвижен сюжет проследяваме мъчителния път на Брайън, който с неимоверни усилия търси спасението на семейството си. "Твърде лично 2" може да задоволи глада ви за екшън с едно симпатично преследване с коли из уличките на Истанбул и ръкопашни боеве, от които не се вижда много-много, но пък охканията са на ниво. Видът на Лиъм Нийсън докато млати албанците е почти толкова трогателен, колкото този на Харисън Форд в "Индиана Джоунс и кралството на Кристалния череп" (2008). Личи си, че се старае и дава всичко, на което е способен, но възрастта казва тежката си дума (Нийсън е на 60 години).

Основната дупка в "Твърде лично 2" е сценарият. Съшиването с бели конци е толкова очевидно и наивно, че дори не успява да подразни киноманската душа. Целта е ясна – сюжетът трябва да е разбираем, динамиката да е на ниво и ритъмът да бъде поддържан през 90-те минути на филма. В това отношение лентата на режисьора Оливие Мегатон държи средното ниво.

Люк Бесон отново е продуцент и сценарист, а съсценарист и този път е Робърт Марк Кейман. Единственото друго познато лице в екипа е това на Раде Сербеджия, който се превъплъщава в ролята на отмъстителния баща, търсещ справедливост за смъртта на сина си.

Освен мотивът за спасението, който е неизбежен, в "Твърде лично 2" на по-преден ред се настанява и мотивът за защитаването на семейните ценности. От едната страна е персонажът на Лиъм Нийсън, за когото е ясно, че действа, за да спаси най-близките си, бранейки ги от набезите на безкомпромисните албанци. От друга обаче виждаме желанието на един баща да отмъсти за смъртта на сина си. За него няма значение какво е извършил неговият син – дали е отвличал, дали е склонявал към проституция и колко семейства е лишил от дъщерите им.

Във филма съвсем леко и недостатъчно е загатнат сблъсъкът между мъжа, който се бори за живота на жена си и детето си и мъжа, който търси отмъщението, за да запази семейната памет неопетнена. Подобно по-ясно изразено противопоставяне можеше поне малко да "освежи" сюжета на "Твърде лично 2", който сега е просто щрихиран. Работено е с основни и абсолютно задължителни драматургични елементи, достатъчни да носят екшъна на гръб, без да добавят нищо към него.

Какво е "Твърде лично 2": заинтригуващ сюжет? Не. Чист екшън? Определено. Феновете на първия филм ще останат доволни, а онези, които отсега са скептични, могат да се поздравят с правилната си предварителна преценка.

Премиерата на филма е днес (12 октомври).