Бог да поживи порното!

Сигурно е много яко в режисьорския си дебют да играеш главна роля на млад, сексапилен пичага, който забива само мацки от осмица нагоре и има един-единствен проблем - пристрастен е към порното. Говоря ви за Джоузеф Гордън-Левит и първия му филм и като режисьор - "Дон Джон".

Левит е в ролята на нахакания Джон - зализан, мускулно оформен, самоуверен, нахален и изключително пунктуален. В живота му има само няколко важни неща - бърлогата, колата, тялото му, мацките, приятелите, семейството, църквата и... порното. Всъщност порното е най-важно. Ежедневието му е разграфено и винаги завършва в клуба с приятелите му, в набелязване на "жертви", танци, натискане и скучен секс в апартамента му. Да, сексът за Джон е скучен. Бог да поживи порното, защото само то му носи истинско удоволствие. И Бог да опрости греховете му, за които Джон се изповядва всяка неделя. А те са основно извънбрачен секс и промишлен брой мастурбации.

Началото на "Дон Джон" (чийто сценарист впрочем също е Левит) започва в перфектен ритъм, в който зрителите моментално влизат. Главният персонаж е безкрайно симпатичен (та той е Джоузеф Гордън-Левит, по дяволите) и фактът, че смята жените за завоевания, които се оценяват по десетобалната система, сигурно няма да разсърди нито една по-феминистично настроена дама. Както може би се досещате, този ритъм няма как да не бъде нарушен, защото такава е логиката на киното.

Та поредната забивка се оказва жена-дявол. Тя си е направо десетка (дами и господа - Скарлет Йохансон!) и взима акъла на Джон само за вечер. Скарлет играе дразнеща мацка, тип леопардова "кифла", която по типично женски начин здраво омотава момчето. Навира се във всичките му любими неща - стои в апартамента му, в колата му, отделя го от приятелите му, омагьосва семейството му и дори ходи с него във фитнеса и църквата. Познато ви е, нали?

Йохансон влиза в кожата на най-гадния тип гадже - обсебващата жена, която манипулира мъжа и го превръща в послушно пале. Ще успее ли Джон да се спаси? Къде ще намери покой - в секса или в порното? Не може ли и в двете? Много въпроси и само един отговор, който ще откриете, ако отидете на кино.

Успешен ли е режисьорският дебют на Левит? Да, успешен е по няколко причини. Основната е, че актьорът-режисьор е съумял да овладее ентусиазма си и да не се олива. Като се има предвид с какъв ресурс разполага, спокойно можеше да направи някоя крайна боза, която да събира зрители заради струпването на известни актьорски имена. То не, че сега няма струпване. Освен Левит и Йохансон, важно участие има и Джулиан Мур. Единствената слаба част, ако изобщо може да се нарече слаба, е финалът на "Дон Джон", който не носи "цветността" на останалата част от филма.

Джоузеф Гордън-Левит е един от най-популярните американски актьори в момента - както във филмовите среди, така и в женските сърца. С този забавен и интелигентен филм - крачка напред и положителна преквалификация - той преминава в следващото ниво на играта, наречена "Успешна кариера в Холивуд".

За финал ще се върна на Скарлет Йохансон. Сигурна съм, че тази нейна кифленска роля няма да промени нито едно положително мнение за нея - всички ще продължаваме да я харесваме. Но на мен и до този момент образът ѝ в "Дон Джон" ми носи захаросано усещане, леопардови спомени и желание за саморазправа.

Снимки и трейлър на филма може да видите в Div.bg.