Българско нашествие в Румъния за концерта на Bon Jovi

Вчера се състоя най-невероятният концерт на бандата Bon Jovi. За съжаление не в България, а в Румъния. Казвам за съжаление, защото българските фенове трябваше доста да попътуваме, за да станем свидетели на шоуто. А бе най-невероятният, защото въпреки стотиците километри и направо извънземната жега – ние бяхме там.

Истинска българска инвазия отбелязаха в румънската граница. Над десет пълни автобуса и доста повече автомобили с български фенове на Bon Jovi атакуваха Букурещ.

Едва ли има нужда да казвам, че веднага щом стъпихме на "Piaţa Constituţiei” (Площадът пред парламента в Букурещ), част от умората премина в радостно вълнение. В 20 часа то бе станало още по-голямо и дори забравихме за жегата и изтощението.

Bon Jovi направиха едно страхотно шоу. Още в началото фронтменът на бандата Джон Бон Джоуви приветства румънските фенове, но виждайки десетките български знамена, развети по терена, прибави и възторжено приветствие към България. Не ни трябваше нищо повече – само тези три часа от убийствените парчета на бандата.

"Raise Your Hands”, "You Give Love A Bad Name”, "In These Arms” бяха малка част от хитовете, които публиката на площада знаеше и пееше без грешка, без значение дали бяхме българи или румънци. "Runaway”, "Bed Of Roses”, "It's My Life”, "Have A Nice Day” предизвикаха бурните овации на феновете. Всъщност, ако трябва да бъда съвсем честна, нямаше песен, която тълпата да не приветства мощно.

Клавишните на Дейвид Брайън, барабаните на Тико Торес, китарата на Ричи Самбора и гласът на Джон Бон Джоуви са една перфектно смазана машина, която буквално кара публиката да подивее. Аз лично страшно се радвах да видя Ричи на сцената, особено след краткото му отсъствие от "The Circle Tour” заради проблеми с алкохола. Джон дори се пошегува с него по този повод. Попита го дали си е взел достатъчно пиене. Китаристът обаче изглеждаше чудесно и свиреше перфектно, както винаги. На всичкото отгоре се оказа, че на 11 юли има рожден ден, което беше прекрасен повод за всички нас да го поздравим. Някои от българските фенове бяха дошли със специални плакати с надпис "Честит рожден ден, Ричи".

Това което наистина ме удиви бе, че момчетата забиваха три часа без почивка, без прекъсване, дори за няколко секунди, необходими на Джон да се преоблече. Без да спира концертът, фронтменът на бандата успя да смени дрехите си цели три пъти. Енергия на макс. Да не говорим как ни изненадаха с изпълнение на кавър версия на "Old Time Rock N' Roll” и хита, изпълняван и от The Beatles - "Twist And Shout”.

Блестящи Bon Jovi! Истински прекрасни и харизматични музиканти. Хващат те от първата песен и не те пускат, докато не осъзнаеш, че вече ръкопляскаш и викаш за третия бис например.

А след него – най-великите - "Wanted Dead Or Alive”, "Blood On Blood”, "Livin' On A Prayer”, "Always” и "These Days”. И след тях не искахме да позволим на бандата да слязат от сцената. Но трябваше. Защото всяко нещо, колкото и прекрасно да е то, си има край.

Тръгвайки си от площада пред двореца на Чаушеску си пожелах това де не е последният концерт на Bon Jovi, от който да бъда част. И още по-силно си пожелах следващото турне на бандата да не подмине България.