Васил Върбанов за духа на рока и рождения ден на Радио „Тангра Мега Рок”

Радио "Тангра Мега Рок” навършва шест години. Повече от половин десетилетие Васил Върбанов и колегите му показват, че рокът, пънкът и метълът имат място в България и ще продължават да намират, докато още има хора, които обичат тези стилове.

Срещнахме се с емблемата на първото българско онлайн радио – Васил Върбанов, с когото преминахме от темата за рождения ден, през "чики-рики” музиката, за да стигнем до българския рок и извода, че китарите и жиците никога няма да умрат.

Радио "Тангра Мега Рок” празнува шестия си рожден ден тази година. Как ще отбележите това събитие?

Можем да разделим нещата на три. Едните са тези, които ще правим самите ние, без да ангажираме общественото внимание. Вторите са неща, които се случват в самото радио, като програмни елементи. Третото в най-голяма степен интересува хората, са концертите.

Стартирахме вече с един концерт на Opeth, което сега е едно от много сериозните световни имена в прогресив музиката. На някои може да е прозвучало като шок това, че вторият ни и всъщност най-големият като амбиции концерт е на Stereo MC’s през март. За някои това може да е хип-хоп и денс, но всъщност това е една класическа британски инди група. След това ще имаме още един прогресив концерт на легендите Fates Warning през април. Продължаваме с Анеке ван Хийрсберхен, която е от света на екстремния ъндърграунд в Европа, но сега е поела в една поп-рок посока. Краят ще е традиционен хардкор сблъсък и то с три групи като Terror, Death Before Dishonor и Take Offence.

Все още сме в преговори за шести концерт, защото миналата година на петия ни рожден ден направихме пет концерта. Тази година вероятно ще направим и шести. Не крия, че така както не сме концертни промоутъри в истинския смисъл на думата, това е един изключително подходящ начин за нас да присъстваме в различни съобщения до медиите, в различни флайери и плакати. Не е тайна, че ние продължаваме да сме една тотално независима медия и продължавам да твърдя, че всички ние се изненадваме, че успяхме да издържим шест години и се чувстваме великолепно.

Какво ви костваше това да сте абсолютно независими?

За разлика от всяка една друга радиостанция, която е част от някоя радиоверига или принадлежи на голяма медийна група, ние сме си само ние. Факт е, че имаме сериозни партньори в лицето на БНТ, която снима едното си младежко предаване "БунтАрт” тук при нас, но нямаме никаква обвързаност. Всъщност това по някакъв начин съответства и на нашите идеи за това какви трябва да бъдем.  А иначе какво ни е струвало, не знам.  За нас е огромно удоволствие да работим заедно. Не за първи път изтъкваме това - ние не сме колеги, а сме изключително добри приятели, които имат невероятния шанс да правят неща, които ни харесват. За тези шест години всеки от нас продължава да казва "Отивам в радиото”, а не "Отивам на работа”.

Успяхте ли за шест години да възпитате българската аудитория да слуша онлайн радио?

Трябва да подчертая, че в половината от житейския си път спряхме да бъдем чисто онлайн радио, защото се разпростряхме и в сателитната схема, в редица кабелни оператори, плюс в мрежи на мобилни оператори. Все повече казионни големи радиостанции все повече рекламират своите онлайн излъчвания. Това означава, че за пореден път нашият идеен кръг на ниво радиокултура в България е бил с няколко години напред. Това не ме кара по никакъв начин да се чувствам горд, защото от друга страна не ни помогна да капитализираме това си преимущество.

Тогава с какво се гордеете?

Аз продължавам да се гордея с това, че сме наследници и носители на един много съществен дух. През късната есен на 2012 г. ще се навършат 20 години от старта на тази традиция, започната от хората, минали през идеята за Радио "Тангра". Единственото нещо, от което може би се гордея, е, че успяхме да продължим, да възродим този дух. И ако днес тази идея няма чак такова значение, защото може би леко се губи в общия фон и палитра на много неща, които съществуват, като възможност да се забавлява човек, преди години не беше така. Продължавам да забелязвам, че има страшно много хора, които не са забравили това.

Аз не знам дали разбирам от радио, но адски обичам да се занимавам с радио. Това, че се занимавам с нещо, което обичам, ме кара да се чувствам щастлив. Общо взето никой не ми казва как да го правя и успявам в този вариант на пълна независимост, подкрепен от приятели и съучастници, които аз съм избрал, защото са най-добрите в това, което правят.

Ние сме напипали своя макар и супер скромен начин да правим тази страна, която ужасно много обичаме, малко по-добра. Единственото ми потвърждение, че тези усилия си заслужават, е, че създаваме елементарния интелектуален комфорт на тези, които ни слушат, че не са сами и не са единствени.

През тези години вие ли борихте чалгата или тя бори вас?

Връщам се на това защо не използвам думата "чалга”. През 2004-2005 г., когато Иво Папазов-Ибряма спечели наградата за world музика на BBC, правих интервю с него по телефона, защото той беше още в Лондон. Моята приятелка и колежка Илиана Бойчева го попита какво мисли за поп-фолк певиците в България. Той каза, че за него това е адски обидно, защото на турски "чалга” означава свирач, а това е последното нещо, което се случва в тази музика. Затова не използвам думата "чалга”. Тя е толкова лишена от смисъл и е толкова клиширана, че хората не се замислят. Станала е като някакво кухо знаме.

Така нареченият поп-фолк е музика за забавление. Аз никога не мога да кажа на някого как да се забавлява, защото това противоречи на идеята за свобода, която ние уж веем знаме на рок енд рола и пънка. Ще отговоря с една стара американска поговорка: "Нямам нищо против, стига да не съм длъжен да присъствам”.

Това, което аз наричам "чики-рики”, т.нар. чалга, се изтласква в покрайнините. Най-после има много рок клубове в София, най-после повечето концерти са рок. Рокът стана твърде моден.

По рок концерти виждаме готини семейства, които учат децата си да слушат такава музика, но по улиците картинката е съвсем различна.

Ако говорим за това дали чалгата настъпва в момента, това съществува като опция пред много деца. Всичко е въпрос на това в какви семейства живеят. В последните 20 г. аз самият се изненадвам от резултатите от изборите. Ето че нещата очевидно не стигат до това, което виждаме непосредствено около нас.

Държа да отбележа, че публиката на рока е значително по-силна икономически, отколкото тази на поп-фолка. Голямата жертва от цялото това нещо са българските рок музиканти. Никой от родните поп-фолк звезди не може да постигне това, което постига оригиналът – Лепа Брена и т.н. Докато на една голяма българска рок група ѝ се налага да се конкурира директно с групи като AC/DC и Metallica, които идват тук.

Животът доказа, че ако на един концерт на всички звезди на "Пайнер” се събират 30 000-40 000 души, на концерт на Iron Maiden или Metallica, се събира същото количество хора. Само че в първия случай билетите са от 2 до 7 лв., а в другия достигат до 100 лв. Коя публика е по-интересна? Кой бизнес ще пробие повече? То е ясно.

През изминалата година продажбите на нови рок албуми паднаха с около 2%, което отново доведе до мисълта, че краят на рока е близо. Мислите ли, че в крайна сметка и това ще се случи?

Темата за умирането на рока съществува вече 60 години, откакто той съществува. Темата с продажбите е съвсем друга. Това са продажби на физически носители. Ако погледнете кои са артистите, изкарали най-много пари в последните три години, ще видите, че те неизменно са U2, AC/DC, Bon Jovi. Проблемът на новия рок е в по-късото време за задържане на вниманието на потребителя. Тази бърза свобода, която се появи с MySpace, го превърна в океан от възможности, но когато групите станаха 8 млн., някой все пак трябваше да насочи вниманието. Тук отново опираме до медии. Понятието просто "рок” реално не съществува. Това е една съвкупност от поджанрове, разновидности и сцени.

Какво е мнението Ви за новия български рок, този от последните 5-6 години?

В последните три-четири години има абсолютен взрив. Най-сетне това, което ми се искаше да се случи, се случи. Има много фактори за това. Първо, вече не е необходимо да си платиш, за да създадеш музика. Чисто технологично нещата са много по-достъпни. Може да се записва, без да се харчат тонове пари за репетиции. Музикантите имат от къде да гледат, от кого да се учат. Няма тесни граници. Много по-интересно е от преди, когато групите бяха далеч по-малко. Изключително много харесвам Smallman, Odd Crew няма да ги коментирам, защото те сами са постигнали достатъчно. Ако ние нямаме собствено създадена такава музика, изобщо не можем да говорим, че сме рок държава.

Защо тогава нямаме един голям фестивал само с български рок изпълнители?

Ако ще е чисто български концерт или фестивал, трябва да е нещо специално. Правят се опити. Не е толкова лесно да се комбинират различните стилове и различните поколения. Това не означава, че чисто българските фестивали са неуспешни. Просто не успяват да съберат 50 000 души, колкото Metallica.