Диктатура ала Саша Барън Коен

Ако правещият родната си премиера тази вечер нов просташки опус на крайния непукист Лари Чарлз не беше третият му пореден опит за алтернативно осмиване на множество модерни канонизирани институции, то спокойно бихме охарактеризирали "Диктаторът" като грандиозен кино спектакъл.

Четвъртото алтернативно превъплъщение на големия комедиен дългуч Саша Барън Коен обаче не притежава онзи изненадващ къс разюздана простащина, която втрещи пуританите след "Али Джи", "Борат" и "Бруно".

Защото макар и да стои алтернативен, поставен редом до стандартни комедии, "Диктаторът" е лента, която върви по чудесно отъпканите пътеки на своите предшественици, без да кривне в страни ни на йота.

Дори задължителната театрална рекламна пропаганда преди премиерата на новата лента беше абсолютно копие на тази, характерна за Бруно и Борат.

Извън задължителните сравнения с неговите предшественици, обрали каймака на първичния зрителски шок, "Диктаторът" е изключително забавна продукция, която недвусмислено доказва за пореден път, че Лари Чарлз и Саша Барън Коен са абсолютен апотеоз на модерни свободомислещи кино творци.

Творци, които на първо място създават, а след това не се съобразяват с популярни порядки и изградени навици на модерното общество.

По същество "Диктаторът" проследява житейските неволи на силно брадясалия деспот Аладин, поканен на среща на ООН в Ню Йорк, която му носи особено неприятни изненади. Доверени хора от правителството му го заменят с обикновен козар, негов абсолютен двойник, който си няма никаква идея как функционира модерният свят.

Позната като структура от предишните превъплъщения на Коен сюжетна линия, която в същото време продължава да работи безотказно за нуждите на подобен род алтернативна порция смях.

Очаквано, Коен отново създава енигматичен, безкрайно жив образ фикция, който ще бъде силно обичан от едни и порицан от други, но никой от тези групи няма да остане безразличен към осанката на Аладин.

Саша за пореден път не вярва в табута, презира ги и използва всичко и всеки с идеята да разсмее публиката. И трябва задружно да признаем, че за разлика от последното му превъплъщение – това на хомосексуалиста Бруно, този път му се получава почти като по учебник.

Макар и вървящ по провокативните но и вече добре познати на публиката утъпкани пътеки на своите предшественици, "Диктаторът" все пак не е филм за всеки. Но, чистата и свята истина е, че преди близо десет декади и "Великият Диктатор" на още по-великия Чарли Чаплин също е бил предназначен за специален сорт публика.

А и кой в днешно време освен дуото Коен и Лари Чарлз може да си позволи сцена в толкова комерсиална продукция, в рамките на която ставаме свидетели на романтичен порив между мъж и младо момиче, на териториите на вагината на трета жена, която по някаква случайност е и бременна?