Жоро Янакиев: Музиката не е състезание

В последните години се научихме да приемаме музиката като комерсиално изкуство, а заедно с това да се задоволяваме с неща, които допадат на така наречената масова аудитория. Така попаднахме в капана на посредствеността, от който като че ли не искаме и да излезем, а истински стойностното остана в изчаквателна позиция, докато отново го открием.

Именно към това ще насочи вниманието ви срещата с музиканта Жоро Янакиев. Познаваме го като част от групата "Сигнал", но музиката винаги е била част от живота му. И освен че се справя блестящо на китарата, сега ще ни докаже, че го бива също толкова добре и в пеенето. Специално за феновете на мелъди рока подготвя цял албум, но повече за този проект нека научим от него. 

- Здравей, Жоро! Вярно ли е, че ще издаваш самостоятелен албум?

- Да, мисля през есента да го издам, тъй като по-рано просто, и да искам, не мога да го направя. Отделно със "Сигнал" имаме много работа из страната, през септември и октомври пък ще бъдем в Щатите и Канада на турне.

- Добре, но откъде този интерес към пеенето?

- Аз общо взето от доста малък се занимавам с музика и пеене. От основното училище започнах. Имаше хор и бях в него. Моята учителка по пеене постоянно ме караше да давам тон за песен.

- А после какво се случи? Защо пеенето остана на по-заден план?

- Не знам, така се случи. Направих първата ми ученическа група и в нея пеех аз. Обаче като влязох в казармата, момчето, което свиреше на китара, пееше добре и просто ме замести. Като се върнах, му предложих да остане той да пее, защото ми се стори по-добър. Така и до ден днешен си спорим кой пее по-добре. След това, когато започнах професионалния си път като музикант, винаги съм пеел беквокали.

- От колко време подготвяш този албум?

- От две години събирам идеи и ги обработвам вкъщи. Така си ги правех, че да пасват на моя глас и моето виждане, и реших да си ги изпея. Пък мисля, че най-хубавото, когато правиш песни, е ти да си ги изпееш, ако можеш, защото, колкото и да е, друг човек не може да предаде точно това, което ти си мислил и чувствал, когато си създавал песента.

- Какво искаш да ни кажеш с музиката си?

- Наскоро си писахме с една позната във Facebook и тя ме попита пак ли за любов ще пея. Аз я попитах: ами, за какво друго да пея. Любовта е най-хубавото нещо. Даже имах една песен, в която бях застъпил малко политически теми – "Сивите хора", но реших да не я включвам. Останалите песни са весели, говорещи за запознанства, за раздели, за любов, за спомени от детството.

- Т.е. разказваш за неща, които си преживял?

- Общо взето, да, почти 90%. Естествено, има и художествена измислица. Тези дни пуснах в интернет пространството и по радиостанциите едно от парчетата – "Лятно момиче" по текст на Анета Божидарова.

Интересното беше, че аз ѝ пратих демото на песента и там, където се пее, го пеех с на-на-на. Казах ѝ горе-долу за какво искам да става дума и тя написа много хубав текст. Втората песен, на която тя ми направи текст, имаше работно заглавие "Нежно" – също много нежна песен. Тя е за обичта към децата и за искреността, с която децата обичат.

- Колко години вече се занимаваш с музика?

- От 1987-1988 г., когато направих първата си ученическа група, а иначе професионално – от 1994-1995 г.

- За толкова години не ти ли поомръзна да обикаляш постоянно?

- Не, това е част от работата ни. Ние свирим, но трябва да го показваме на някого и затова ни харесва. Разбира се, има лека физическа умора, неизбежно е, но се възстановяваме много бързо. На другия ден ставаш и потегляш за следващия град. Обикновено хората, които са най-щастливи в работата си, са тези, които работят хобито си.

- Значи есента ще слушаме за любов и спомени?

- Също и за фантазии в Космоса. Имам един инструментал, който хората, като го чуят, веднага ще се досетят, че съм повлиян от Pink Floyd. Аз не го крия. Един ваш колега определи стила на албума като този на Пол Маккартни, макар че тази песен "Лятно момиче" изобщо няма нищо общо. Иначе в останалите песни има лека нишка от влиянието ми. Всъщност винаги, когато правя песни, се стремя те да бъдат запеваеми, с хубав текст и да си ги тананикаш.

- Защо се получава така, че има всякакви стилове, но любовта към рока няма шанс да умре в България?

- Наистина. Всякакви неща минават, но рокът винаги остава. Все пак да не забравяме, че в основата на цялата музика са блусът и рокендролът. Винаги съм харесвал мелъди рока, може би защото такава музика съм слушал вкъщи.

Ние музикантите сме малко обременени – не можем да слушаме музика, както слуша обикновеният човек. Може би така с израстването като разбиране започваш да отсяваш нещата, които те завладяват, и тези, които не чак толкова.

- А доколко си повлиян от "Сигнал"?

- Влияние безспорно има, но мисля, че то е по отношение на работата ни като професионалисти. Не крия, че едно време съм се учил от "Сигнал", "Щурците" и всички други по-стари групи – тези, които се движат в моята ниша на мелодичния рок. Работата ми с групата ми помага с това, че се изграждам като музикант и личност. Усещам го неминуемо всеки ден.

- Имаш ли амбиция да се наложиш като певец?

- Нещата са по средата точно. Аз ако нямам амбиция, няма да правя това нещо, но пък, от друга страна, не съм болно амбициозен да стана номер 1 в България. Още повече че винаги съм казвал, че музиката не е състезание.

- Четох някъде, че Данчо Караджов ти давал своите китари…

- Да, той има голяма колекция от китари. Това е нещо като негово хоби – да купува китари, които като младеж е мечтал да има. В зависимост от песента, която записвам в момента, му се обаждам и му казвам: "Абе, Данчо, трябва ми еди-коя си китара." Абсолютно без проблем ми ги дава и идва да слуша.

- Ще ми разкажеш ли за турнето?

- Ние миналата година бяхме там (в Щатите – бел. ред.), но беше за по-кратко. Тази година ще повторим някои от тези градове и ще минем през други, през които не сме. Ще включим и Канада. Миналата година се получи доста хубаво турне и затова организаторите решиха да го повторим. Не успяхме организационно да поемем всички желаещи места и даже някои влязоха в последния момент в графика ни, докато сега ще си направим подготовката и също ще стане много хубаво.

- А имахте ли време и да се поразходите, като отидохте чак дотам?

Да, имахме. Като отидем в някой град, хората веднага ни посрещат и ни показват забележителностите. И вместо в почивния си ден да се излежаваме по леглата, предпочетохме да обиколим. Все пак не ходим всеки ден в Америка. Така видяхме доста места и направихме много снимки. Интересни спомени ще ни останат.