Концертна равносметка за 2011 година

След като цяла година Ви запознавахме с всичко най-интересно от света на музиката и споделихме с Вас емоциите си от огромния брой концерти, които посетихме, решихме, че в края на 2011 г. съвсем логично идва време за равносметка.

И ние като Вас се оказахме нееднократно в публиката на концертите на големите имена, но вилняхме доволно и в клубовете, където определено се случваха интересни неща.

В световен план сцената проплака за последно с финалните изяви на Ейми Уайнхаус, която се спомина лятото, но за сметка на това даде възможност на имена като Адел и Florence and the Machine да покорят напълно сърцата на всички.

У нас 2011 г. започна с много суинг и продължи в този стил до самия си финал. Още през януари стана ясно, че танците няма да спрат цяла година, след като Cherry Poppin’ Daddies разлюляха парти център 4KM с перфектен микс от суинг, ска и щипка фънк. Тогава имахме щастието да видим и Кольо Гилъна на една сцена с Уикеда и всички дружно пяхме "Най-щастливият ден”. 

The Smugglers Collective и трите красавици от Sentimental Swingers се оказаха движещи сили в суинг движението у нас и благодарение на тях успяхме да се пренесем в романтичния свят на красивите момичета с ярки червила, красиви рокли и перфектни къдрици. Sentimental Swingers ни зарадваха и с първия си рожден ден и почерпиха с гигантска торта от целувки.

Ретро усещанията бяха допълнени от французите Nouvelle Vague, които през април ни спечелиха тотално с тяхната "In a Manner of Speaking”.

Guano Apes и Manu Chao сложиха точка на същия прекрасен месец, а през май нямахме търпение да видим за първи път Джо Кокър, който ни зашемети напълно в зала "Фестивална”. В края на ноември се срещнахме и с вече побелелия, но все така енергичен Том Джоунс и плакахме заедно с останалите на "The Green, Green Grass of Home”.

Добре утвърдени имена на музиканти и изпълнители не липсваха никак тази година. Освен Джо Кокър и Том Джоунс, успяхме да видим и Стинг в целия му блясък, въпреки явните проблеми със звука. През юли също за първи път публиката видя Шинейд О’Конър, която се омъжи тази година и бързо-бързо се разведе. Така запълнихме още една ниша в музикалните си сърца с дългоочакваните класици.

А за да бъде картинката още по-пълна, носталгия по миналото бе доукрасена от вечните Kansas и Жан-Мишел Жар, последният от които се представи в зала "Арена Армеец”.

Новата спортна зала стана често избирано за подобни събития място. В края на октомври там се подвизава и неостаряващата Шаде Аду. Тя ни потопи в своя океан от любов и прегърна феновете си с един изключително интимен концерт.

И макар миналото да крие своите вълшебни тайни, в настоящето ни очакваше толкова много хубава музика, че се чувствахме като главния герой от "Полунощ в Париж”, който имаше нужда да прескача от едното място на другото.

Междувременно бавно събирахме сили за горещото лято и за множеството фестивали, които окупираха  плажове, планини и самата София. За съжаление два от тях се състояха на половина. Elevation почти спука по шевовете Разлог и Банско. Имахме чувството, че цялата страна се е отправила към фестивалната зона до планината, където по програма трябваше да видим чудесна селекция от изпълнители. За сметка на това само една трета от надеждите ни бяха изпълнени. Поради силния вятър не подскачахме диво на втората хип-хоп вечер.

Но преди палатките ни да бъдат издухани напълно, чухме новия албум на Morcheeba – Blood Like Lemonade - и с удоволствие приехме танца, на който ни покани красивата Скай. Stereo MC’s, Hurts и Parov Stelar бяха останалите, които видяхме. Jamiroquai се оказаха голямото разочарование за всички, тъй като изобщо не се появиха.

Негативните емоции бяха запазени и за първия ден на Sofia Rocks, на който трябваше да видим Slipknot, Iron Maiden и компания, но и с това се разминахме. Все пак получихме втората част на фестивала – Whitesnake и Judas Priest.

За сметка на това Mellow Music Festival, Sozopol Fest и Spirit of Burgas показаха, че и у нас може да се правят качествени фестивали. Moby, Skunk Anansie, Deftones, Gotan Project окупираха бургаския плаж, където огромната луна огряваше подскачащата публика.

Solar Music Festival пък ни пренесе на друг плаж – този в Слънчев бряг, който беше запазен за електронни бийтове, Tiesto, Armin Van Buuren и още много имена от този ранг.

Дръм енд бейс дружината от H.M.S.U. за пореден път разби всички представи за парти, като отпразнува 12-годишнината си с поредната великолепна селекция изпълнители. По-късно през годината пък ни предостави възможността да видим за втори път легендата сред уличните музиканти Dub FX, с когото разтърсихме дружно зала 3 на НДК.

Хип-хоп законодателите Psycho Realm, B-Real и House of Pain пък ни припомниха добрите времена на old school-а.

Ако се чувствате загубени в цялата тази музикална бъркотия, ще Ви припомним, че балканските ритми също не отсъстваха. Два пъти вилняхме на джипси пънка на Kultur Shock и чак до зимата припявахме "Tutti Frutti”. А за шарената картинка се погрижиха още Popa Sapka, Dubioza Kolektiv и половин концерт от Balkan Beat Box.

Простете ни, че пропуснахме толкова много неща! Ние се забавлявахме и съвсем нормално очакваме една още по-силна концертна година. От Spirit of Burgas ни дадоха надежди, че ще е така. Red Hot Chili Peppers също са добра заявка за 2012 г. Молим се светът да не свърши преди да сме изпели всичките си песни по стадионите!