Мартин Елбърн - търсачът на "различната" музика

Името Мартин Елбърн едва ли ви говори много, но със сигурност сте чували за Гластънбъри - един от най-големите музикални фестивали в Европа. На Мартин се пада тежката задача всяка година да избира кои изпълнители да се качат на главната сцена на фестивала. Освен това той е основател и творчески директор на британския фестивал за нови изпълнители The Great Escape.

С Мартин успяхме да си поговорим по време на тазгодишната конференция на SeeMe, където той участва в сесиите за прослушване на българска музика и разказа как се организират толкова мащабни събития, както и какво е нужно, за да стане един фестивал успешен.

От колко време помагате за организацията на Гластънбъри? Промени ли се фестивалът през тези години и как?

Занимавам се с Гластънбъри от 1983 г. Сега фестивалът е много по-голям. Създаден е през 1970 г. като хипи фестивал и е имал публика от 15 000 души. През 1981 г. Майкъл Ийвс, който е наричан Мистър Гластънбъри, отново оглавява фестивала и му дава днешното име. Ако в началото е имало 15-20 000 души, то сега са почти 200 000 и всичко това се отразява широко от медиите. Фестивалът е на първа страница на всички вестници, BBC направиха филм за него. Сега е едно от най-известните събития не само във Великобритания, но и в света. Въпреки че е започнал като локален фестивал, вече говорим за нещо, което има международно значение.

Как избирате кои артисти да включите в програмата – допитвате ли се по някакъв начин до феновете?

На първо място трябва да кажа, че на Гластънбъри има много, много сцени. Ако говорим за избирането на артистите за главната сцена, започваме да обсъждаме това поне година преди самия фестивал.

Една от сцените, която най-много харесвам, е тази с новите банди. Не бих казал, че слушам публиката, но общувам с широк кръг много по-млади от мен хора, които ми казват: "Виж тази банда, виж онази и т.н.”. Така става подборът.

Аз съм доста облагодетелстван, защото работя и за The Great Escape, който пък е най-големият фестивал за нови изпълнители във Великобритания. Там мога да чуя много неща.

Съобразявате ли се с това кога се провеждат други фестивали?

Няма как да се случи, защото Гластънбъри се провежда винаги в последния уикенд на юни, така че на другите фестивали им се налага да си избират дати около тези на Гластънбъри. Тази година във Великобритания имаше четири фестивала по едно и също време, а същото важи и за Европа. В тези случаи е трудно да подбереш групи, които да пеят. Проблемът с датите е важен в случаите, когато се опитваш да доведеш определени изпълнители.

Колко души са нужни за създаването на толкова голям фестивал?

По време на фестивала са около 30 000 души, а ако говорим общо за цялото време - около 40 000. Докато тече фестивалът, имаме много доброволци, които работят на паркинга например, но има и много професионалисти, като хората от охраната. Те работят и за други 20 фестивала през лятото.

Българският фестивал Spirit of Burgas е на брега на морето, докато този в Sziget е на остров. Има ли някаква разлика в организацията на събитията в зависимост от локацията им и какво е по-специфичното за Гластънбъри?

Нямам възможността да ходя на много фестивали, но ходих на Positivus в Латвия тази година, който е един страхотен фестивал. Той също е на плажа и освен това си има собствен плаж. Повечето неща са еднакви, много от правилата за безопасност са същите, защото са заети именно от Гластънбъри. Ако някой във Великобритания реши да направи нов фестивал, той задължително се съобразява с тях. В момента се работи усилено за подобряване на безопасността по време на музикални събития. Знаете, че винаги има хора, които припадат, знаете и какво се случи в Белгия.

Освен това ние пътуваме наоколо, за да си гледаме фестивалите един на друг, така че има много копиране на идеи. Повечето неща са еднакви, но това, което е по-различно за Гластънбъри, е не просто големината му, но и фактът, че всичко е събрано на едно място. Музиката свири постоянно и влезеш ли веднъж, няма за какво да излизаш. Дори когато в полунощ завършват концертите на главната сцена, хората остават на фестивала, за да хапнат, да пият по нещо, да чуят други групи.

Това, че е започнал като хипи фестивал малко или много допринася за присъствието на много шантави хора и точно това го прави толкова специален. Тъй като има толкова много хора, в крайна сметка ни се наложи да построим болница, в която извикахме някои от най-добрите лекари във Великобритания. Те идват и работят като доброволци. Това също ни отличава от другите.

Тази година вятърът и времето като цяло изигра лоша шега на няколко фестивала. У нас бе отменен фестивалът Elevation, а както споменахте в Белгия дори загинаха хора по време на подобно събитие. Вие как се справяте с времето?

Времето може да е наистина лошо. Фестивалът е известен с калта, тъй като е разположен в долина, близо до морското равнище. Обикновено има ужасно много кал, но хората идват подготвени, носят си ботуши. Когато не е кално, всички са много щастливи. Има ли кал, просто се примиряват. Има хора, които никога не са били на Гластънбъри, когато не е валяло. Това си е истинско преживяване. Накрая всички се прибират у дома изцапани отгоре до долу в кал, дори чорапите им са изцапани, въпреки ботушите. Може да звучи ужасно, но е част от чара на Гластънбъри.

Знам, че в момента се занимавате със създаването на фестивал в Индия. Разкажете нещо повече за него.

Това е първото подобно на Гластънбъри събитие в Индия. Прави се на място, което е на три часа от Мумбай, в основния университетски център на Индия. Тази година беше втората, в която се проведе. Местните хора са фантастични. Още по-хубаво е, че въпреки че не очаквахме печалба в началото, още от втората година фестивалът донесе такава.

Странното е, че между двете главни сцени минава един главен път. Ако някога сте били в Индия, знаете, че основните пътища там са много натоварени. Има толкова много велосипеди, коли, хора и крави. Артистите буквално се влюбиха в това място, а публиката беше чудесна. Тази година се събраха около 10 000 души. Мисля, че има шанса да стане наистина огромно събитие.

Кои изпълнители са били на фестивала до момента?

Тази година бяха Asian Dub Foundation. Първата година бяха Magic Numbers. Освен тях идват и всички индийски изпълнители, които не са от Боливуд. Въпреки че става дума за голяма сцена в Индия, решихме да вземем тези, които не са част от нея. На тях много им хареса.

Като човек, на когото работата му е свързана с толкова много музика, какво слушате през свободното си време?

Ако трябва да кажа един изпълнител, това ще е Нийл Йънг. От хората, с които работя, бих казал New Order. Единствената музика, която наистина не харесвам, е метъл, защото не харесвам клишета. Обожавам да откривам нова музика, особено такава, която звучи по-различно.

Когато ходих на Estonian Music Week например, имаше една изпълнителка на име Айрис. Тя е 17-годишно момиченце, което напомня малко за Бьорк. Все още не е суперзвезда, но определено ще има кариера. Тя е различна и това е страхотно.

Чух и една интересна австралийска група, в която пеят четири сестри. Най-малката е на 12, но пише песните и е фен на Франк Запа. Естествено, тя е от хипи семейство. Беше фантастично! Поканих ги на The Great Escape, защото лесно могат да се загубят на Гластънбъри. Днес трябва да правиш нещо много различно в музикално отношение, освен ако не си много комерсиален и нямаш телевизия или някакво телевизионно шоу зад себе си.