Организаторите на Spirit of Burgas имат амбицията да развиват още фестивала

Макар че е само на четири години, фестивалът Spirit of Burgas се утвърди като едно от най-сериозните музикални събития в България. Това се дължи не само на чудесната му локация (на централния плаж в Бургас), но и на факта, че до момента на главната му сцена са се качвали изпълнители като Prodigy, Moby, Faith No More, Deftones и Skunk Anansie.

В една от кратките почивки между отделните панели на конференцията към фестивала SeeMe 6, успяхме да поговорим с един от организаторите на фестивала, Емил Вълков. Ето какво ни разкри той от кухнята на Spirit of Burgas.

Кое е най-успешното издание на Spirit of Burgas до момента?

Трудно е да се каже. Последните две, като че ли установиха едно ниво, което се надявам да върви нагоре. Миналата и тази година бяха най-силни.

По какво точно съдите, че фестивалът е бил успешен?

За да се оцени като успешен един фестивал се взимат предвид няколко неща. От гледна точка на организаторите естествено става дума за продажба на билети и финалния баланс. От гледна точка на феновете е съвсем друго – дали са се забавлявали, дали са видяли нови банди, дали е било готино, дали времето е било хубаво, дори това има значение. Има твърде много фактори . Затова се стараем да се разширяваме и да предлагаме нови неща. Често пъти ключът не е в самата музика, а в самото преживяване.

За следващата година е рано да се каже още, но определено ще надградим над това, което определено се хареса тази година. Ето защо търсим обратната връзка от всякакви канали, като социални мрежи, за да разберем кое е било добро и кое трябва да се поправи.

Тази година имаше сериозен проблем със звука, тъй като музиката от различните сцени се смесваше и изпълненията на някои от артистите буквално бяха заглушени от случващото се на главната сцена. Ще бъде ли остранен този проблем? Има ли шанс сцените да бъдат разположени на по-голямо разстояние?

Територията на фестивала трудно може да се разшири. Самите сцени, с изключение на главната, не си пречат особено една на друга. Ние знаем за този проблем. Едно от решенията е да препрограмираме фестивала по такъв начин, че основните групи от малките сцени да не съвпадат с големите банди, при които част от изискванията са да има определено ниво на звука. В момента обмисляме няколко варианта точно как да се направи, но основният начин е това.

Всеки проблем е решим. Това, за което говорим, ни притеснява и нас самите. Естествено никога няма да може да бъде изчистено от интерференции, винаги ще се случи такова нещо в един или друг случай, но идеята е така да го програмираме, че хората освен да могат да видят повече.

Предлагате много разнообразна програма от гледна точка на това, че в една вечер на главната сцена събирате няколко много различни музикални стилове. Мислите ли да ги разделите и да направите нещо като тематични вечери?

От самото начало на фестивала правим по-скоро еклектична програма. Първата година на третата вечер на главната сцена пяха Bonobo, Kosheen и Cradle of Filth, което беше абсолютно невъобразима комбинация. Тогава разбира се беше и съвсем различна историята – фестивалът беше много по-малък, самото място беше програмирано по различен начин. Изненадващо се получи много хубава вечер и хората много се забавляваха, включително и бандите зад сцената.

Може да звучи невероятно Cradle of Filth и Bonobo да пият бира заедно, но се получи и то много забавно за всички. Понякога е успешно, друг път не. Тази година определено, като че ли Gotan Project изпъкваха и бяха особено различни на фона на предишните изпълнители.

Мислили сме и за тематични вечери, но ако ги направим, ще се загуби фестивалното усещане. В смисъл такъв, че като че ли ще бъде възрпиемано повече като концерт, хората ще дойдат да гледат бандите и ще си тръгнат. Идеята тук е да има по нещо различно, затова докато Gotan бяха на главната сцена, на Jack Daniels бяха Mark Foggo’s Skasters. Това беше идеално продължение на вечерта от главната сцена към другата сцена. Така, че по-скоро отговорът е "Не”. Ще продължим да правим разнообразна програма, доколкото не е нещо съвсем невероятно и влиза в някакви граници.

На повечето европейски фестивали присъстват много нови групи, докато у нас се забелязва тенденцията да се канят вече добре утвърдени имена. Какви са шансовете у нас да започнат да идват банди, които в момента са на върха на класациите и събират огромна публика на Гластънбъри например?

През последните две години сме искали да канима артисти като Arcade Fire, да не говорим за такива като The Killers и Arctic Monkeys. Определено имаме желание да ги поканим. Проблемът тук по-скоро е проблем на бизнеса, а и за съжаление това са банди, които са повече брит. Не че няма такава култура в България и няма почитатели на този стил. За съжаление не е толкова лесно, с оглед на очакванията на мениджмънта на групи от този ранг, които във Великобритания и англоезичния свят са много големи и получават сериозни хонорари. Тук обаче те не са толкова големи.

Определено има хора, които ги слушат, но не са име, което да напълни фестивала, а пък парите са като за много големи звезди. Понякога и самите групи не са свободни на съответните дати. Готови сме на експеримент, но естествено със съответни параметри, тъй като когато инвестираш пари в нещо, се стараеш да не ги загубиш.

В рамките на панела за фестивали на конференцията към SeeMe 6 казахте, че отсега започвате да организирате събитието и да преговаряте с хедлайнърите. Как става това и колко души се занимават с тази дейност?

Ние сме много малък екип. В основата сме по-малко от десет човека. С наближаване на фестивала този брой се разширява чувствително. По време на фестивала в по-тесния кръг работят може би около 100 души. Тъй като ние нямаме специална позиция букър, както други фестивали, ние работим на по-спонтанен или емоционален принцип. Естествено работим с букинг агенция. Използваме информацията, която тя ни дава, използваме препоръки на хора от бранша, включително българските банди ни дават съвети. Стараем се да балансираме между емоционалните ни желания, желанията на публиката и търговския аспект на нещата. Това е доста трудно.

След миналогодишното издание на фестивала във Facebook се появи група, в която феновете могат да споделят кои изпълнители искат да видят на Spirit of Burgas. Вие ли създадохте групата и пада ли се тежката дума именно на публиката?

Ние нямаме нищо общо. Това е изцяло фенска група и ние сме много изненадани от това колко популярна стана. Ние следяхме редовно случващото се в нея. Това, че някои от желанията не се изпълниха, отчасти се дължи и на факта, че някои банди вече не съществуват. Но определено се вслушахме в това и това, което можехме да направим, го направихме. Част от бандите всъщност дойдоха.

Проблемът винаги е в това, че организацията на такова нещо е изключително сложно нещо логистично. Графиците на бандите са важни. Някои от групите дори не правят турнета, защото записват или правят солови проекти. Всъщност ние правим няколко списъка с желания, точно кого искаме да доведем. Често пъти списъците се смесват по някакъв начин, защото е напълно невъзможно да се изпълни изцяло нашето желание.

Какво да очакваме на следващото издание? Можете ли да ни издадете нещо от кухнята?

Още е много рано, но до януари месец се надяваме да знаем някои от по-големите банди и до пролетта да знаем почти всичко останало.

За финал, как могат младите групи да се свържат с вас, ако искат да се появят на някоя от сцените на Spirit of Burgas?

При нас е по-лесно, отколкото при повечето големи фестивали. Промоутърите на всяка една отделна сцена проверяват пощата ни, която е booking@spiritofburgas.com. Там се разглеждат всякакви предложения от хората, които програмират отделните сцени. Реално погледнато вътрешният екип прави подбора само за главната сцена, иначе разчитаме на партньорите, които организират другите сцени.