Остава, 20 години по-късно

Тази година The Rolling Stones чукнаха цели 50 години на сцената, а няколко месеца по-късно родната банда Остава обяви, че става на цели 20. 20 години все още не звучат като епоха, но определено са крачка към нея, особено ако вземем предвид, че говорим за българския музикален пазар. Започналото с "Ще дойдеш ли с мен?" пътешествие на бандата днес ни отвежда при вече набралите истинска популярност у нас, доколкото това е възможно, музиканти. 

И докато началото беше белязано от меланхолия, "Поля от слънчогледи" и текстове, които дълго ще бъдат помнени, днес Остава са една идея по-живи в стила си, което не ги прави по-малко добри в това, което правят. 

По повод числото 20, което с големи восъчни свещи стърчи над тортата на Остава, поговорихме със Свилен Ноев (вокал) и Георги Георгиев (китара) за всичко, което групата е била, и това, което е. Ето какво ни разказаха те...

Какво се промени в Остава за 20 години?

Георги: Много работи.

Свилен: За щастие Дани, Жоро, Боби и аз сме от 13 години заедно. Това ядро стои много отдавна. Много хора са идвали и са си отивали, важното е, че ядрото на Остава не се е променяло. В отношенията ни нещата многократно са се променяли както към много добре, така и към много зле.

Как съумяхте тогава да се запазите две десетилетия?

Георги: Трудно става. Ние сме много различни като хора и е нормално за толкова дългогодишна сериозна връзка да има подобни моменти. Ако не ни крепеше чисто човешкото и приятелско отношение, групата можеше и да не съществува. Когато цениш някого като човек или като творец, ти пука за него. В едни моменти може много да се ядосваш за някои неща, в други много да го харесваш. Във всички случаи е по-добре да има подобни приятелски отношения, защото знаем, че за пари и реален бизнес не може да става дума в България. Другите неща ни задържаха като група и се надявам занапред да продължаваме заедно.

Какво запазихте от духа на времената на "Ще дойдеш ли с мен?”

Свилен: Според мен всяко начало е еднакво, като емоция е много силно. Търсиш нещо ново. Това, което беше с "Ще дойдеш ли с мен?”, и това, което правим с новата си песен, която ще пуснем скоро, е да търсим най-хубавата опаковка на една хубава мелодия. Това правим от 20 години. Затова и толкова много се караме, защото искаме да стигнем до най-правилното нещо за една хубава мелодия.

Какво усещате като най-голяма липса на българска сцена в момента?

Георги: Истинската креативност. Говоря за креативност, която не е продиктувана от нещо, което е наложено, а за креативност като някаква вътрешна необходимост. Липсва ми да чуя нещо да си кажа, че е наистина страхотно, дори и да не е толкова полирано и продуцирано. Важното е да си личи потенциалът, който то носи.

А не ви ли липсва група, която да ви е истински конкурент в момента?

Свилен: Липсва ни. В момента у нас няма много групи. Дори и да има много, когато не срещат медийна подкрепа, бързо се разпадат.

Георги: Да, това е огромен проблем напоследък. Виждам, че има много млади момчета, които са супер добри, но когато не могат да излязат наяве, им омръзва и свирят общо взето само за приятелите си. На мен много ми се иска да имаме съвременна поп и рок музика, мейнстрийм в България, както е по целия свят.

През последните години направихте известен завой в стила, заложихте и предимно на чуждоезични песни. След това се появиха "Лека нощ” и "Един момент (комбинирай ме с теб)”. Това означава ли, че се връщате към старото си звучене?

Свилен: Това, което виждам в "Лека нощ” и "Един момент (комбинирай ме с теб)”, е, че са две невероятни мелодични и страхотни песни с много потенциал, които обаче някак не се възприеха от медиите.

Георги: Но пък хората ги харесват. Медиите казват, че песните не са в техния формат, а ние се питаме кой е форматът за българската поп-рок музика. Сега имаме много музикални идеи, които са 100% Остава, но ще бъдат продуцирани по по-различен начин. Времената са други. Когато започнахме, хората много повече се чувстваха съпричастни с посланията ни.

Това означава ли, че усещате разлика и в публиката за тези години?

Георги: Аз да. Смятам, че хората имат много по-различни проблеми, отколкото преди 10 години. Приоритетите в личния им живот са по-различни. Сега е много по-диво и безотговорно. Никой не иска да ти бъде длъжен на сто процента.

Свилен: Не. Аз лично никога не съм се влияел от публиката. Едно време, когато Остава стана известна група, в интернет средите много ни плюеха. Щом тогава съм издържал, нищо не може да ме промени. Знам кога една критика може да е добре и кога може да е просто злоба.

Сега с какво се занимавате?

Свилен: Записваме ново парче, което ще пуснем есента. Казва се "Criminal”.

А старите песни? Не ви ли е омръзнало да ги свирите на всеки концерт?

Георги: Колкото ни е омръзнало, толкова и не. Въобще не искам да ги свиря на репетиция, но когато ги засвирим на концертите, ми е супер готино.

Къде се позиционира според вас Остава на българската сцена след 20 години активна работа?

Свилен: На мен много ми се иска Остава все повече да се позиционира в Европа, отколкото в България. Искаме да правим песни, които да се чуват и в чужбина. Преди време Браян Молко, вокалистът на Placebo, ни каза, че имаме страхотна публика в България, но ни пожела успех с останалия свят.

Къде и как си представяте групата след още 10-20 години?

Георги: Не се ангажирам с прогноза. Това, което искам сега, е до една година да запишем още един албум. Много ми се иска да работим със симфоничен оркестър. Един път в годината да правим нещо готино с Остава, което да е хубаво и различно. Бихме били щастливи да свирим по повече фестивали навън.

За финал, с какво ще отбележите 20-годишнината?

Георги: Готвим концерт в Pork Pie на 29 август. Преди концерта ще подгрява един наш приятел - Петко Славов от Airbag. Ще представим известни песни на Остава плюс няколко нови. Ще имаме и няколко гости - Поли Генова, Гурко от Анимационерите, Иво Чалъков, китаристът на Gravity Co., Петко Славов . Мишо Шишков ще свири много песни с нас, тъй като той е доста важна част от два албума на Остава.