Режисьорът Георги Костов: Системата с парите за кино е опорочена

Преди ден бе официалната премиера на новия български филм "Пистолет, куфар и три смърдящи варела". Часове след голямото събитие разговаряхме с режисьора на лентата Георги Костов, с когото проведохме откровен разговор за процеса по реализация на лентата, за евентуалните критики и успехи и за системата по субсидиране на проектите на българските кинодейци.

Ето какво разказа той...

Как се роди идеята за "Пистолет, куфар и три смърдящи варела"

– Отначало това бе късометражен филм, чиято идея бе да бъде пародия на филмите на Гай Ричи. Впоследствие, промених сценария и реших да направя нещо свое. В крайна сметка обаче запазих заглавието. Направи ми впечатление, че то се харесва и по този начин исках да провокирам зрителския интерес. Колкото до вдъхновението, него го почерпих от нашата действителност – от мутренските времена, които царуваха до началото на 21 в.

Идеята обаче бе да го представя по малко по-различен начин – не по установените у нас шаблони. Познавам доста такива индивиди и това, което мога да кажа е, че всеки от тях е луд сам себе си. Реших да ги направя образите по-нестандартни, по-луди, по-крайни. Този тип комедии се градят на колоритните образи, затова те са и фундамента на филма. Логично, подборът на актьорите, които да се превъплътят в тези образи бе много важен. Убеден съм обаче, че успяхме да открием правилните актьори.

Как протече кастингът?

– Бе доста дълъг и изморителен: от 10 сутринта до 19 часа вечерта. Бяхме сложили обява за кастинга в НБУ, като на нея се яви половината випуск. Накрая се изморих и в 19 без 15 си тръгнах, като оставих колегите да прегледат останалите кандидати.

Точно тогава се появил Ивайло Захариев. Една седмица по-късно вече бях много притеснен, защото така и не намирах актьор за главния герой и реших да прегледам записите на онези актьори, които не бях видял до момента. Тогава впечатление ми направи едно много фотогенично момче, което стоеше супер естествено пред камерата. Това веднага ме грабна и му се обадих. Другото интересно откритие бе Рая Пеева – по онова време тя беше барманка в едно култово софийско заведение, на което в момента му се правеше ремонт. На кастинга тя дойде цялата омазана в боя.

Как би отвърнал на двете основни критики, с които е възможно филмът да се сблъска: поредният БГ филм за мутренския преход и асоциациите с режисьорските похвати и заглавията на Гай Ричи?

– Реално, аз не съм се опитал да правя филм за мафията и за мутрите, просто в самата история неминуемо влиза и мафията – няма как, когато става въпрос за наркотици. Както казах, опитах се да представя нещата под един по-различен ъгъл – не като стандартните български филми за престъпници.

Що се отнася до Гай Ричи, първоначалната ми идея наистина бе да направя реплика на неговите филми, но идеята се измени. А неговите похвати всъщност можем да наблюдаваме във филмите на множество режисьори – такива ползва и Тарантино, и Дани Бойл, и Дарън Аронофски и Дейвид Линч. Така че стилът на Гай Ричи е просто смесица от всички тях. Аз може би съм взаимствал от всички по малко, като съм добавил и някои неща от самия себе си.

С какво тогава е различен и оригинален твоят филм?

– С това, че той се отнася за българската действителност, разглежда местните проблеми. Всъщност, ако не бях запазил това име и ако не бяхме направили въвеждащите надписи в този стил, никой нямаше да направи асоциации с британския режисьор.

Но като цяло, негативна реклама няма – предпочитам да свързват филма с Гай Ричи и да говорят за него, отколкото да мълчат.

Как измисли персонажите и имат ли те реална основа или са по-скоро типизирани и преувеличени, традиционно за жанра?

– Много голяма част от тях имат своята реална основа. Това са хора, които съм наблюдавал и в по-ранните си години и като дете – още преди да започна да се занимавам с кино. Сега просто ги взех от паметта си, поукрасих ги, за да се навържат драматургично и ги използвах във филма. Мога да кажа, че 80 процента от героите са напълно истински. Може би изключение прави образът на Бръснача – него го измислихме заедно с Георги Кадурин. Направихме го ексцентричен, идиот, луд, който си нарежда лего и слуша класическа музика.

Кое ти бе най-сложно по време на снимките?

– От технологична и организационна гледна точка, най-трудна бе сцената със задръстването на улицата – тя трябваше да се отцепи от полицията, да съберем много коли вътре, за да стане задръстване – с това ми помогнаха приятели. Отделно, градският транспорт трябваше да преминава свободно, което изискваше постоянно пренареждане на автомобилите. Беше и изключително горещо, което бе допълнително напрежение за екипа, но трябваше да се направи.

А как преминаха снимките на сцените с ромското гето?

– Много леко и приятно. Нямаше нищо изключително. Половината от участниците не са от ромски произход – Влади Въргала играе кума на сватбата. Другите пък открих, чрез познати на мои познати. Всички се справиха отлично – особено двете момченца. Те съумяха да си изиграят ролите без никакви репетиции. Останах много доволен и ако имам следващ филм с роми, ще си ги търся пак тях. Изобщо, ромите са много артистични.

Бе споменал, че не си успял да получиш субсидии от Националния Филмов Център и се е наложило да търсиш средства за осъществяването на проекта сам. Какъв е генералният проблем с парите за изкуство в България?

– Генералният проблем е кражбата на тези пари. Практиката е порочна: определени хора получават по един милион субсидии. Снимат филм за 200-300 хиляди лева, като останалите пари просто си присвояват. Резултатът са абсолютни бози с огромни бюджети. Много хора се чудят например къде са похарчени парите от бюджетите на филмите "Козелът", "Мисия Лондон" или 'TILT.

Проблемът се крие в кадрите, които разпределят парите – още от времето на комунизма това са едни и същи хора, които дават пари само на други определени хора. Получава се един поточен кръг, трагичният ефект, от който е, че до младите и талантливи хора, които искат да направят нещо различно, не стига нищо. Те нямат шанс, притиснати са от старите режисьори и единственото, което им остава е да се събират по кафенетата и да обсъждат неосъществените си проекти.

Има ли решение на тази ситуация?

– За жалост, властта и парите са в тях. Те си ги разпределят, по какъвто начин си искат. Аз бих могъл само да негодувам на висок глас, както започнаха да правят хора като Димитър Митовски, Виктор Чучков, Зорница София и др. Но аз генерално не искам да влизам в спорове – ще се надявам просто нещата да се променят. А, за да се променят, то старите играчи трябва да бъдат отстранени от постовете си в Киноцентъра.

Отново ли ще търсиш средства за следващия си проект сам?

–За най-голямо съжаление, това е начинът за младите артисти, които искат да направят нещо. Истината е, че млади и талантливи режисьори има много. За жалост, малко от тях са смели като мен и са склонни да поемат рисковете и да се борят сами. Аз осъзнах, че смисъл от чакане няма – правих го в продължение на десет години и видях, че е безплодно.

Мислили ли сте да промотирате "Пистолет, куфар и три смърдящи варела" извън България – по фестивали и т.н.?

– Нека да изчакаме и да видим какво ще стане тук. Всичко зависи от това дали зрителите ще го харесат, в което силно се надявам. Всичко обаче е Божа работа. Рискът винаги съществува и примерите с високобюджетните холивудски провали са много. Остава ни само да чакаме и да видим резултата.

Това е едно от първите участия пред камера на Ивайло Захариев. Участието му в "Под прикритие" се случи след това – чувстваш ли се като откривател на млади таланти?

– Да, и то изобщо не само заради Ивайло. И заради Рая Пеева, и заради Пламен Великов, който до момента никой не бе взел да се снима в главна роля, и заради Тодор Доцев. Смятам, че открих доста хора, които ги чака добро бъдеще в професионален план. Ако имам следващи проекти, съм предвидил роля за всички тях – самите хора ме провокират за персонажите, които измислям впоследствие.

Двадесет и тригодишният студент Антон, по прякор "Красивия", иска да продължи следването си, но за осъществяването на тази своя цел първо трябва да намери пари отнякъде.

"Красивия" решава да рискува, но поради неблагоприятни за него обстоятелства, се забърква в страхотна каша от преплитащи се комични и абсурдни случки. Верен негов спътник е приятелят му "Космонавта”.

Двамата се забъркват със съмнителни лица - наркобос, който има мания да подрежда лего, глуповати дребни мошеници, опасно топ ченге, секси блондинка, корумпирани държавни служители, футболист и мутреса, свързани от любовта към Достоевски и много други.