Хората зад филма "Lost Winter"

Колегите от Sportuvai.bg взеха интервюс със Стоил Димитров и Емануил Емануилов - хората зад камерата на успешния български документален филм "Lost Winter" или "Изгубената зима".

Ето какво имат да кажат двамата за лентата си:

Снимате филми, но в България човек трудно може да се издържа само от това. С какво се занимавате още?

Стоил: Снимането все още ни е хоби. 

Емануил: Хоби, с тенденция да се промени.

Стоил: Аз в последните години съм се занимавал с много неща. Работих в планината, като инструктор. Правихме сноуборд паркове и други подобни неща. Работил съм също и в кинопродукции. 

Емануил: Аз пък съм ветеринар :)

Как започнахте да снимате?

Стоил: Покрай сноуборда и зимните спортове. Може да се каже, че тези спортове са тясно свързани със снимането. Още от малък, като започнеш да караш ски или сноуборд, повечето хора гледат филмчета за тези неща. Повечето филми са чужди и съответно на всеки мечтата е да участва и да се снима в такъв филм. И винаги се свеждат до там нещата. Повечето карачи мечтаят да участват във филм. Аз започнах като хоби.

Емануил: И при мен снимането започна, като хоби. Аз съм скиор от 26 години, а извънпистово започнах през 1993 година. Един приятел ме изведе на Лавината във Витоша и оттогава гледам да стоя по-далеч от пистите.

Кой ви помага? Нещата, които правите изглеждат скъпи, като техника? Имате ли спонсори?

Стоил: Имаме си лична техника, която с годините съм събирал. Спонсор имахме за филма. Търсим за всеки проект, ако намерим - намерим. Няма организация, която да ни подкрепя. 

Емануил: Тази година имахме малко по-голям бюджет и съответно успяхме да направим повече неща. Говоря не само за подпомагане с екипировка, но за чисто финансова подкрепя. Без пари нищо не се получава.

Какви ви бяха първите филми и какъв беше резултатът?

Стоил: Аз след училище записах една година Кино и телевизия в НБУ, а после заминах за Щатите. Там ми бяха първите опити за снимане. После се занимавах с фотография няколко години, покрай спорта. Първото ми филмче беше преди две години - SNow A Days. Понеже шест зими изкарах на Банско, да карам и да работя. Но го снимах с приятели, на шега. После намерихме спонсор за следващия филм, който покри няколко пътувания и екипировката и така се роди Promiseland. И за третия проект - Lost Winter, на гърба на предишните два като портфолио, намерихме доста добро спонсорство. 

Тоест, с два филма зад гърба си и по-малко от две години опит, вие направихте Lost Winter?

Стоил: Нещата се учат бързо.

Емануил: Гледаш, харесваш си клипове и техники, търсиш информация за тях. После отиваш и пробваш. Някой път става, някой път не. 

Някой друг правил ли е толкова мащабен филм за зимните спортове у нас?

Стоил: Нещата са разделени - има ски сцена, сноуборд сцена, фрийрайд и фрийстайл. Като цяло във фрийстайл сноуборда има няколко филмчета. Има момчета, които снимат готино. Те обаче залагат основно на трикове.

Случи ли ви се, след като пуснахте филма, някой да ви се обади и да каже: "Ей, много беше хубав, отивам и аз да карам там!"?

Стоил: Доста хора, което накрая те кара да се чувстваш добре, защото филмът е имал смисъл. Аз малко се бях отчаял след прожекциите, много ми дойдоха публичните изяви...

Емануил: Чудихме се, дали наистина сме направили нещо добро.

Стоил: Но го качихме в интернет миналата седмица и там наистина експлодира. Имаше над 24 000 гледания за една седмица. Което означава, че наистина се харесва от хората. Имаме доста коментари от хора, които са се вдъхновили да отидат до тези места. Всъщност още с първия си филм получих доста мейли от чужбина. Много хора ми писаха, че заради него ще дойдат да видят България и Банско. 

Какъв ще е следващият филм?

Емануил: Все още не знаем, имаме нужда да си починем. Дойде ни вповече работата покрай организирането, преди това заснемането, а после и промотирането. 

Пълното интервю с още коментари на Стоил и Емо за "Lost Winter", зимните спортове и любовта им към планината можете да прочетете тук.