Британски астрономи са анализирали опита на съветските луноходи и американските роувъри и са стигнали до извода, че продължителната работа на такива машини на Луната ще бъде почти невъзможна заради замърсяването с прах.
Учените са представили изводите си на годишната среща на Кралското астрономическо общество в шотландския град Сейнт Андрюс.
Луната е първият обект от Слънчевата система, изучаван с помощта на автоматични сонди. Пионер в това е бил съветският "Луноход-1", спуснат в Морето на дъждовете през ноември 1970 г. Последвали са го "Луноход-2", американските лунни роувъри LRV и далечните им "потомци" – марсоходите.
В последните години космическите агенции на много страни планират да построят нови луноходи, една от целите на които ще бъде оценката на условията за създаване на лунни бази.
Фрида Хонари и колегите ѝ от университета в Ланкастър се опитали да разберат какви неочаквани препятствия може да възникнат пред продължителната работа на такива сонди върху лунната повърхност. Като изучили данните, събрани от луноходите и експедициите "Аполо", учените забелязали, че астронавтите се оплаквали от лепкавия и твърд лунен прах.
Това накарало учените да предположат, че облаците от лунен прах, възникващи при движението на луноходите, може негативно да влияят на тяхната работа. Такива облаци дълго ще остават над повърхността на Луната заради слабата ѝ гравитация, в резултат на което сондата постоянно ще бъде обвита в прах.
Хонари и колегите ѝ проверили това с математически модели, отчитащи действието на слънчевите лъчи върху праховите частици по време на лунния ден. Оказало се, че праховите мъгли ще се натрупват върху луноходите и постепенно ще слягат върху тях по време на смяната на деня и нощта и в тъмното време на лунното денонощие.
Затова продължителната работа на такива сонди върху Луната ще бъде изключително затруднена, ако те не притежават система за защита. Например луноходите може да се строят със закръглени покриви, от които прахът ще се "стича" обратно върху лунната повърхност, пояснява РИА Новости.