Атлантида е била в Индийския океан?

Атлантида е била в Индийския океан и е дала старт на човешката цивилизация – със или без помощ от извънземни, твърди теория, която този път има и някои научни потвърждения.

А тези потвърждения идват изненадващо от спътници на НАСА, които правят цялостна гравитационна карта на нашата планета.

Че люлката на човечеството е в Индийския океан е доста стара теория, която е била отхвърлена, но сега изненадващо е реанимирана.

НАСА

Въпросните специализирани спътници на НАСА правят гравитационна карта на цялата Земя.

Резултатите в Индийския океан обаче са най-изненадващите и доста противоречат на водещите в момента теории.

Между Мадагаскар и остров Цейлон (където се помещава държавата Шри Ланка) се вижда масивен материк, който не би трябвало да е там.

Но все още се разработват теории защо гравитационно се вижда това, което не се забелязва със сонари или с оптични средства.

Ясно е, че там е бил материк, който е потънал вследствие на голям геоложки катаклизъм или на драстичното покачване на световния океан.

Но точно това е повод да се извадят от раклата старите теории за Атлантида в Индийския океан.

Още през XIX век учени издигат теории, че между Мадагаскар и Индия е съществувала голяма сухопътна връзка – направо цял континент.

Различни зоолози забелязват, че в Индия и Цейлон се намират вкаменелости от лемури, но такива няма в Близкия изток и в Африка, които в наши дни са връзките между двете земи.

Днес лемури има само в Мадагаскар, но допреди около 10 хиляди години, или дори по-малко, такива са щъкали и из Индия.

Рисунка на митичната страна Кумари Кандам, част от Лемурия

Така континентът е наречен Лемурия - на тези примитивни примати.

Теориите отиват още по-далеч.

Смятало се е, че точно Лемурия е мястото, където е възникнал човекът и след това е тръгнал по останалия свят.

Докато в момента водещата теория е, че човекът е възникнал в Рифтовата долина в Източна Африка и след това е тръгнал по останалия свят.

Но пък все още не могат да се намерят липсващите звена между приматите отпреди милион години в Африка и съвременния човек. А теорията за Лемурия е много удобна именно в това отношение.

Съвременните теории обаче казват, че лемурите са възникнали в древния суперконтинент Гондвана и след разпадането му са останали само в Мадагаскар и в Индия.

Но Африка също е била част от Гондвана и тази теория изглежда доста нелогична.

Текстове

Според стари индийски текстове в океана е имало древна цивилизация, наречена Кумари Кандам.

Тя е била развита, но много жестока цивилизация. Загинала е след голям катаклизъм.

От нея останали само отделни общности, които с хилядолетията загубили от напредъка си, както и старите си знания, че някога са били империя.

Тамилите в Шри Ланка (а и в Южна Индия) и днес се смятат за наследници на Кумари Кандам. Дори развиват теории, които повечето учени наричат расистки и сравняват с теориите за арийците на нацистите.

Други теории пък твърдят, че точно Кумари Кандам е загубената Атлантида, за която пише Платон в диалозите си.

Но тя се намира не на запад от Египет, а на изток, и не в Атлантическия, а в Индийския океан.

Описанията и на Платон, и в старите санскритски текстове направо съвпадат.

Според изчисленията преди 14 хилядолетия нивото на океана е било по-ниско с близо 100 метра и с около 60 метра преди 12 000 г., когато свършва ледниковият период и започва голямото топене.

Това е периодът, за който се твърди, че Кумари Кандам е съществувала. Иначе това е времето на късния палеолит и на заострените камъни и прътове като най-висока технология, поне в големи части от Европа.

Това е и времето, когато се смята, че се заселват първите хора в Америка, а у нас има поне още 10 хилядолетия преди първото злато на света във Варненския некропол.

Твърди се, че митичният континент Лемурия е съществувал на юг от съвременна Индия.

Както в случая с Атлантида, континентът Кумари Кандам се потопил в морските дълбини и оцелели само няколко жители, които се заселили на други континенти.

В древните санскритски текстове има няколко имена за потъналия континент - Кумари Кандам, Кумариккантам и Кумари Наду.

Името Кумари Кандам се споменава за първи път едва във версията, направена през XV век, на Сканда Пурана – един от 18 свещени индийски текста, написани от Качиапа Сивачаряра (1350-1420 г.).

Там Кумари Кандам е описано като най-бляскавото царство на Земята, като истинската люлка на цивилизацията, където започва всичко. 

Сега гравитационната карта показва, че потъналата суша в Индийския океан прилича повече на обърнат полумесец или на банан, а не на рисуваните по старите карти триъгълник или трапец.

Свързват го с потопа

Любопитно е, че в последно време бяха извадени шумерски таблички, в които също се пише за обширни древни земи в океана, където е съществувала развита древна цивилизация.

По-скоро се преразглеждат известни отдавна текстове от древното Междуречие.

Допреди време тези текстове бяха свързвани с епоса за Гилгамеш и потопа.

Но в последните години някои изследователи са склонни да разграничат двете легенди – едната е за Гилгамеш, който е праобразът на Ной, а другата отива към древните индийски легенди за Кумари Кандам.

Втората теория е по-удобна за търсачите на извънземни, убедени как нашата планета е била не просто посещавана, ами активно заселвана от древните космически пришълци. 

Източчник: "Телеграф"