Бойната причина за еволюцията на човешката ръка

Човешката ръка е еволюирала не само, за да ни направи по-сръчни, но също така и за да раздава крошета по време на бой, установиха американски учени, съобщава БТА.

В сравнение с големите маймуни, човешката длан е с по-къси пръсти, но със сравнително дълги и подвижни палци. Тези пропорции позволяват два типа захват, характерни за хомосапиенса. Прецизното хващане с върха на пръстите и здравото хващане, при което предметът е плътно обвит в ръката ни.

Традиционно биолози и антрополози застъпват тезата, че използването на ръцете е изиграло съществена роля в еволюцията на нашия вид. Именно умението ни да си служим с тях ни е дало предимство пред всички останали представители на животинския свят. С ръцете си ние създаваме и боравим с оръдията на труда.

И обратно - дългите ръце на останалите примати са пригодни за живот предимно сред дърветата и за изкачването на стволове с голям диаметър.

Друга теория застъпва тезата, че ръката на човека е еволюирала успоредно с краката му, когато е започнал да се движи изправен. Ръце и крака са се развивали в рамките на близки по рода си процеси.

Майкъл Морган и Дейвид Кариър от университета в Юта изследваха трета възможност - човешката ръка, имайки предвид нейните пропорции и механика, е еволюирала така, че да нанася удари с юмрук. Сгънатите фаланги се подреждат идеално между палеца и дланта. Това дава допълнителна сила на юмрука и прави ръката по-устойчива на удари, като се разпределя енергията до китката, за да бъдат предпазени костите и ставите.

Американските изследователи провели различни експерименти, при които накарали доброволци да боксират чували с пясък със свит юмрук и с отворена длан. От тестовете станало видно, че свитият юмрук е идеално оръжие с максимална сила на сблъсъка.

Крошето и ъперкътът имат много големи шансове да нанесат наранявания на противника. Голямото предимство на човешката ръка, свита в юмрук, е нейното високо механично съпротивление, заключва проучването.