Геният, който се самоуби в търсене на безсмъртието

Казват, че любопитството убива котката, но то е причинило и смъртта на немалък брой човешки същества. Един от тези покойни хора е Александър Малиновски, по-известен като Александър Богданов - руски обществен деец, философ, публицист, учен и писател, един от основоположниците на научния мениджмънт и кибернетиката.

Роден през 1873 година, Александър Богданов изпитва нестихващ интерес към света и събитията, които ще формират бъдещето му. С удивителна прозорливост още през далечната 1908 година, в зората на първата в света социалистическа революция, той написва своя роман Красная звезда ("Червената звезда", издаден и на български) в който описва един реалистичен и правдоподобен модел на комунистическото общество, очертава облика на новия човек с качествено различен светоглед и нравственост.

Книгата, появила се и в зората на научнофантастичния жанр, е удивителна и с това, че третира онзи проблем от научнофантастичната литература, който по-късно ще стане основен в жанра - проблема за контакта между различните цивилизации.

Нещо повече, Александър пише редица съчинения на тема системен анализ - нещо, което по-късно ще прерасне в днешната кибернетика. Но за да не се ограничава само в сухи материи като политиката, научната фантастика и сравнителната наука, той често твори художествени произведения и в мерена реч.

През 1916 година, докато служи като лекар по време на Първата световна война, Александър Богданов пише за политиката на военните икономики и предвижда създаването на военно-индустриалния комплекс.

След революцията през 1917 година, той се отвръща от болшевишката идеология и отправя поглед към науката. Въпреки, че през следващите години неуморно критикува изострящия се деспотизъм на диктатурата на пролетариата, той се ползва с уважението както на Ленин (с когото играят шах на снимката по-горе), така и на Сталин в качеството си на учител и писател на "тайнствената" наука и философията.

За собствената си зла участ, Богданов задълбочава интересите си в медицината и по-специално - в хематологията. Той живо се вълнува от възможностите за преливане на кръв като начин за удължаване на човешкия живот. Не просто удължаване - руският учен е убеден, че ако си прелива достатъчно кръв, достатъчно често, би могъл да постигне безсмъртие.

През 20-те години на ХХ век той полага значителни усилия в това направление и публикува научна статия след научна статия във връзка с живителните и здравословни ефекти от кръвопреливането. Уверен е, че по този начин е успял да подобри зрението и да спре оплешивяването си. Близки приятели го насърчават с комплименти за подмладената му външност.

От наблюдателницата на настоящето е видно, че е било въпрос на време да се случи нещо непредвидено и неприятно. В един момент Богданов започва да си прелива далеч повече кръв, отколкото е в състояние да изследва за безопасност и така се стига до заразяването му с малария от негов студент. Студентът оцелява, но Александър Богданов почива от паразитното заболяване на 7 април 1928 година.