Древните египтяни се кичели с мъниста от Космоса

Древните египтяни са обработвали желязо от метеорити преди 5000 години, тоест 2000 години преди да започнат да добиват желязна руда, се казва в статия, публикувана в сп. Journal of Archaeological Science.

Учени под ръководството на Тило Ререн от Лондонския университетски колеж изследвали най-древните метални изделия в света – мъниста на възраст 5000 години, открити през 1911 г. близо до Ал Гирза в Египет в погребение от преддинастичния период (6000–3100 г. пр.н.е.)

Първоначално мънистата били част от огърлие заедно с други мъниста от злато и скъпоценни камъни. Сега те се съхраняват в музея на Лондонския университетски колеж.

"Най-интересният резултат от това изследване е, че за първи път успяхме достоверно да покажем, че в мънистата има типични микропримеси на такива елементи като кобалт и германий в количества, които се срещат само в метеоритното желязо", пояснява Ререн.

След сканиране археолозите открили висока концентрация на никел, кобалт, фосфор и германий, което е характерно за метеоритното вещество. Ако мънистата бяха изковани от желязна руда, тези вещества биха се съдържали в микроскопично количество.

Вътрешната структура на мънистата показала, че металът първо е бил разплескан, а след това – свит. Този метод се различава от обичайния начин за приготвяне на каменни мъниста, в които се пробива отвор. Това означава, че египетските ювелири са имали умения за обработка на метеоритно желязо дълго преди настъпването на железния век.

Египетските мъниста не са единственият пример за използването на метеоритите в древността. През 1938 г. в Тибет експедиция, организирана от нацистка Германия, открила будистка статуя. Химичният анализ на материала показал, че тя може да е изработена от метеорита Чинге, фрагменти от който са открити за първи път в Тува през 1912 г., припомня РИА Новости.