Емоционално хранене и как да се справим с него?

На гости ни е Силви, с която си поговорихме как нейният сблъсък с булимията я е провокирал да започне да помага на хора с подобни проблеми. Чуйте нейната история, както и отговори на някои много важни въпроси.

Здравей, Силви. Защо реши да се занимаваш с TikTok?

Започнах с цел да достигна до по-голяма аудитория. Мисията ми е да помогна на много хора, които са скарани с храната, да се балансират, избягвайки всички неподходящи диети.

Защо записа психология?

Защото дълго време страдах от булмия - 5 години от живота ми минаха в това. Възстановяването не беше никак леко, беше лутане насам, натам. В България информацията за това заболяване е ограничена и затова искам да дам гласност на това. Приех като моя лична кауза да помагам на хората.

Според теб, много хора в България ли страдат от булимия и на какво се дължи това?

Да, много са и определено новите трендове играят огромна роля. От доста време насам се сравняваме с начина, по който изглеждат другите. Съществена част от това са и травмите от детството. При всеки е различно, рисковите фактори са много. Могат да бъдат генетични, а понякога родителите пренасят собствените си травми върху детето. Ранното развитие на момичетата в пубертета влияе също, тъй като децата могат да бъдат много директни и това да навреди на нечия психика.

Само жените ли страдат от хранителни разстройства?

При мен идват основно жени, но има и мъже. При тях е по-трудно да хванат, че има проблем. За тях е много по-характерно да отидат в залата и да тренират постоянно, да се хранят по определен начин, за да трупат мусулна маса. Това не значи, че всичко е наред, особено, ако той не се чувства добре. 

Хранителното разстройство е ментален проблем, влияещ негативно на живота ни. Задължително трябва да се обърнем към специалист. Можем само да осъзнаем, че имаме проблем, само, ако за миг спрем и погледнем нещата реално. В много от случаите обаче имаме нужда от наш близък, който да ни подтикне да тръгнем в правилната посока. Ако наш близък страда от хранително разстройство трябва да подходим много деликатно и да не бъдем резки.

Как попадна ти в тази ситуация?

Всичко започна с целта ми да сваля два килограма. Започнах диета, отслабнах, всички ме похвалиха и реших да свалям още. След това се сблъсках с йо-йо ефекта и си върнах килограмите. В продължение на 5 години правех различни диети. В един момент започнах много да преяждам - това е характерно за булимията и се нарича криза на преяждане. Сякаш не си в съзнание, когато това се случва. След това започваш да изпитваш силен дискомфорт на стомаха. Това повлиява негативно на психиката и те кара да се самонаказваш с още по-строга диета на другия ден.

Хората си мислят, че хората с булимия повръщат, но това "пречистване” може да стане с прекомерна физическа активност, прием на лаксативи.

Как настъпи промяната за теб?

Не бях достатъчно смела да потърся помощ. Осъзнавах, че нещата които ми се случват не са нормални, защото заради хранителното разстройство спираш да живееш. - ти не харесваш начина, по който изглеждаш. Това околните да ти правят комплименти е нож с две остриета, защото когато ни казват, че сме красиви и наблягат на външния вид, ние започваме да се идентифицираме с това. Качиш ли дори един килограм отгоре, спираш да се чувстваш красива.

За да се справя с хранителното разстройство трябваше да започна да се храня. На първо място трябва да осъзнаем, че храната е нашето гориво и не можем да живеем без нея.

Какво е емоционално хранене?

Това е когато, вследствие на някаква емоция се обръщаме към храната. Не е задължително това да е лошо, но когато се случва системно и не можем по друг начин да се справим с емоциите, тогава вече имаме нужда от помощ.

Работата с психотерапевт никога не е излишна. Не е задължителна обаче Първото нещо, което трябва да разберем е дали даваме на тялото си храната, от която има нужда. Когато започнем да пазим диети, не осъзнаваме, че всеки човек има нужда от определен брой калории на ден. Най-важното е да слушаме тялото си, защото то знае от какво има нужда. Това е интуитивното хранене - да познаваме тялото си много добре, за да му даваме каквото му е необходимо.

Това не става за един ден - трябва да започнем с питателна храна за организма си. Има период на адаптация, в който да преминем към това да чуваме тялото си.

Означава ли, че ако ни се прияде определена храна, организмът ни подсказва, че има нужда от нещо?

Обикновено шоколадът е най-честото желание, а той е бърз въглехидрат. Това може да ни подскаже да увеличим въглехидрата в общия ни прием. Всеки индивидуално трябва да прецени какво иска организмът.

Важна ли е закуската?

За мен да - тя е най-важното хранене за деня. Но пък някои хора действително не се чувстват добре, след като закусват. Ако сме сигурни, че сме намерили баланса в тялото си, тогава можем да допуснем това пропускане на закуската. Но, ако имаме някакво нарушение, то по-добре да не я изключваме, докато се разберем с храната на интуитивно ниво.

Сред знаменитостите са много популярни инсулиновите инжекции. Какво мислиш за тях?

За мен това е нещо ново. Според мен е изключително опасно. Ако теглото е наднормено  и лекарят е препоръчал употребата на подобни неща, тогава е допустимо. Но не смятам, че те са решение за един млад човек, който няма проблеми със здравето.

Индикация ли е среднощното хранене за психологичен проблем?

Докато през деня хората се ограничават, вечер, след като заспят се събуждат и започват да преяждат. Това може да е признак за проблем и трябва да потърсим помощ.

За да разберете още за хранителните разстройства и емоционалното хранене, гледайте нашето ново видео: