За какво мисли отрязаната глава?

В продължение на много столетия хората са си задавали въпроса: способна ли е отсечената глава да съхрани съзнание и да мисли? Съвременни експерименти с животни и многобройни свидетелства на очевидци предоставят богат материал за спорове и дискусии.

Обезглавяването има дълбоки корени в историята и културата на много народи.

В големите европейски държави обезглавяването (декапитацията) се е смятало за един от най-благородните видове екзекуции. Древните римляни са го прилагали спрямо своите граждани, тъй като процесът протича бързо и не толкова мъчително като разпятието, на което били подлагани престъпниците без римско гражданство.

В средновековна Европа обезглавяването също се е ползвало с особена почит – само благородниците били удостоявани с тази чест; селяните и занаятчиите били бесени и давени.

Едва през ХХ век декапитацията била призната от западната цивилизация като нехуманна и варварска. Днес отсичането на главата като наказание се прилага в страни като Катар, Саудитска Арабия, Йемен и Иран.

История на гилотината

Първоначално обезглавяването ставало с брадва или меч. Но ако в някои страни, например Саудитска Арабия, палачите преминават през специална подготовка, то през Средновековието за изпълнение на екзекуцията често се използвали обикновени стражари или занаятчии. В резултат в много случаи главата не била отсичана от първия път, което водело до страшни мъчения за осъдените и негодуванието на тълпата.

Затова в края на XVIII век като алтернативно и "по-хуманно" оръдие на екзекуцията за първи път е представена гилотината.

Кръстник на машината на смъртта става Жозеф-Игнаций Гилотин, професор по анатомия, който предлага за обеглавяване да се използва механизъм, който според него не би причинявал допълнителна болка на осъдения.

Гилотината превръща човешката смърт в истински конвейер чак до 1977 година, когато е използвана за последен път във Франция.

Обезглавяването от гледна точка на физиологията

Както е известно, сърдечносъдовата система доставя кислород и други необходими за нормалната работа на мозъка вещества. Обезглавяването прекъсва системата на кръвообращението, налягането бързо спада, лишавайки мозъка от притока на свежа кръв. Внезапно лишеният от кислород мозък бързо престава да функционира.

Времето, в което главата на екзекутирания може да остане в съзнание, зависи много от начина на екзекуцията. Ако неумелият палач е направил няколко удара, за да отстрани главата от тялото, кръвта е изтичала още преди края на екзекуцията – отрязаната глава вече отдавна е била мъртва.

Главата на Шарлот Корде

Гилотината била идеалното оръжие на смъртта, нейният нож действал мълниеносно и точно. В следреволюционна Франция, където екзекуциите се изпълнявали публично, палачът често вдигал главата, паднала в кошницата, и подигравателно я демонстрирал на тълпата зяпачи.

Така например през 1793 година след екзекуцията на Шарлот Корде, която убила един от лидерите на френската революция – Жан-Пол Марат, според очевидци палачът вдигнал отрязаната глава за косите и подигравателно я плеснал по бузите. За огромно изумление на зрителите лицето на Шарлот почервеняло и чертите му се изкривили в гримаса на негодувание.

Така бил създаден първият разказ на очевидци за това, че отрязаната на гилотината човешка глава е способна да съхранява съзнание. Но далеч не последният.

С какво се обясняват гримасите?

Спорът за това, способен ли е мозъкът на човека да продължава да мисли след отсичането на главата, продължил много десетилетия. Някои смятали, че гримасите, които изкривяват лицата на екзекутираните, се обясняват с обикновени спазми на мускулите, контролиращи движенията на устните и очите. Подобни спазми често се наблюдавали и при други отрязани крайници.

Но за разлика от ръцете и краката в главата се намира мозъкът – мислителният център, способен съзнателно да управлява движенията на мускулите. При отсичането на главата принципно не може да се нанесе никаква травма на мозъка, затова той е способен да функционира, докато недостигът на кислород не доведе до загуба на съзнание и смърт.

Свидетелства на лекари и очевидци

Дори самата представа за това, какво може да изпитва отрязаната глава, оставайки в пълно съзнание, е ужасна. Ветеран от армията на САЩ, който през 1989 г. заедно с приятел попаднал в катастрофа, така описвал лицето на своя другар с откъсната глава: "Отначало лицето му изразяваше шок, след това – ужас, а накрая се смени с тъга..."

По спомени на очевидци кралица Ан Болейн след екзекуцията от ръка на палач мърдала устни, опитвайки се да каже нещо.

Категорично обявявайки се срещу използването на гилотината, немският учен Зьомеринг се позовава на многобройни записи на лекари за това, че лицата на екзекутираните се изкривявали от болка, когато докторът допрял с пръст среза на гръбначния канал.

Най-знаменитото от такъв род свидетелства принадлежи на д-р Борие, който изследвал главата на екзекутирания престъпник Анри Лангил. Лекарят пише, че в продължение на 25-30 секунди след декапитацията два пъти викал Лангил по име и той всеки път отварял очи и поглеждал към Борие.

Редица свидетелства на очевидци, както и редица експерименти доказват, че след обезглавяването човек за няколко секунди може да запази съзнание, способен е да слуша, вижда и реагира.