Загубени във времето

Какво е да загубиш памет в резултат на мозъчна травма или злоупотреба с наркотици, или от необуздан секс? BBC Future разказва необичайните причини и последствия от амнезията.

В една утрин на 2008 година Наоми Джейкъбс, която тогава била на 32 години, открила, че не помни предишните 17 години от своя живот.

Спомените за наркотиците, фалита и скитничеството били буквално изтрити от нейната памет. Тя казва, че последният ѝ спомен бил за това как тя, тийнейджърка, ляга да спи на сгъваемото легло, което делила със сестра си, и си мисли за предстоящия изпит по френски език.

Осем седмици по-късно спомените ѝ се върнали, но преди това ѝ се наложило да се сблъска с реалността от XXI век така, сякаш била на 15 години. Това означавало, наред с всичко останало, необходимост да усвоява нови технологии, включително и смартфони, но най-голямата трудност била в това, че ѝ било необходимо да осъзнае себе си като майка на 10-годишен син.

Невероятната история на Наоми Джейкъбс е разказана в бъдещата ѝ книга "Забравеното момиче", а нейният разказ може да се чуе в интервю, което тя дала за ВВС.

От медицинска гледна точка загубата на памет при Наоми е един от случаите на дисоциативна амнезия.

Това означава, че не съществува психологическо обяснение защо тя временно е загубила спомените за 17 години от своя живот (пациентите с дисоциативна амнезия губят спомени за личния си живот, но съхраняват универсални знания).

Такава загуба на памет носи психологически (психогенен) характер. Тя може да се дължи от скорошен или по-ранен стрес или травма. Което корелира с разказа на Наоми за това, че тя не само е загубила своя бизнес и е злоупотребявала с наркотици в тези забравени от нея години, но и преживяла изнасилване, когато била на шест години, а на 20 се опитал да я удуши приятелят ѝ.

Дисоциативната амнезия е спорна диагноза. Някои учени, като например психиатърът от Харвард Харис Поуп, изобщо оспорват нейното съществуване. Те посочват обстоятелството, че за нея няма никакви исторически данни преди 1800 година.

Други скептици смятат, че дисоциативните разстройства (включително дисоциативното разстройство на личността, известно преди като раздвоение на личността) не е просто автоматичен начин за преодоляване на проблеми, които се активират от травма. По-скоро това е последствие от очакванията на пациентите за това как следва да се държат – по-конкретно подсказани от идеи на психотерапевти и описания на болести в художествената литература.

За пълнота на картината: при хората с диагноза дисоциативни разстройства обикновено се диагностицират разстройство на личността и емоционална нестабилност. Тези хора лесно се поддават на внушение, тоест отличават се със сугестивност (понякога те запълват празнотите в информацията с внушени лъжливи сведения), а също със склонност към фантазиране.

Всичко за разстройствата на паметта можете да прочетете в Мегавселена.