Птиците, които се "движат" повече и поемат повече рискове, успяват да намерят най-доброто място за живеене, показва проучване на Оксфордския университет.
Най-често подобно "хиперактивно" поведение имат малките мигриращи птици - те обикалят дълго преди да намерят район с достатъчно храна и възможности за размножаване, разказват учените.
"Ако си достатъчно голям, личните качества нямат много значение, тъй като можеш спокойно да опазиш територията си. Ако си малък, трябва да проявиш много характер, за да станеш част от общността", коментира Джон Куин от департамента по зоология в Оксфордския университет.
Но дори и от един животински вид, птичките имат различно поведение, коментират учените. Интерес са събудили синигерите. Някои от тях просто са седели в гнездата или на дърветата, докато други непрекъснато обикаляли околността.
Учените смятат, че вторият тип често поемат повече рискове - те успяват да намерят по-добра храна, но често това е свързано с необходимостта да се бият, защото са навлезли в чужда територия.
Тези изводи учените правят след наблюдения на навиците на птиците в дъбова гора около Оксфорд в продължение на повече от 50 години.
Миграциите на птиците и други животински видове в търсене на по-добри условия на живот, е много важно за обмяната на генофонда. "Миграциите увеличават генетичните вариации и правят популациите по-устойчиви на промените в околната среда", допълва Куин.