Имам проблем. Всъщност повече от един, но това е друга тема. От онези изключително тревожни хора съм, които могат да се притеснят от най-малкото нещо. За съжаление не мога и да го скрия. Страните на лицето ми пламват изведнъж. Горят! Не помага дишането, нито броенето до 10.
Бях чела някъде, че дори самото произнасяне на думата стрес прави хората по-стресирани, същото важи и за тънката мисъл, която минава през главата на изчервявковците като мен точно преди да дадат външен израз на притеснението си.
Разбрах обаче, че притеснението може и да не ми изиграва чак толкова лоша шега. Според психолозите хората, които се изчервяват, се възприемат от околните като заслужаващи доверие и отговорни. Нямам нищо против да бъда такава в очите на другите!
Остава обаче въпросът дали ефектът е същият и на работното място, където вътрешните тревоги като че ли не се вписват в длъжностната характеристика.
Според Каролин Дижк, чиито разработки са в сферата на психологията на емоциите, изчервяването при всяко едно положение кара хората да ни харесват повече, макар несъзнателно.
Същото важи и за шефа, на когото руменината по бузите може да му се струва слабост в характера, но от друга страна би възложил именно на изчервявкото, като мен, някоя отговорна задача – на него може да му се има доверие.