През 1999 г. съвместна аржентинско-перуанска експедиция, извършила изкачване на вулкана Люляйляко на границата между Чили и Аржентина, направила потресаващо откритие.
На височина над 6000 м изследователите открили светилище, в което почивали телата на три деца – едно момче и две момичета. Изглеждало сякаш децата били заспали в неуютната и студена пещера.
Анализ показал, че пещерата е използвана от представители на инкската цивилизация, а възрастта на намерените тела е над 500 години. В публикация в сп. PNAS голям екип от специалисти от Европа и Америка представя първите резултати от експертизата на останките.
Смъртта на момченцето и момиченцето на 4-5 години и на още едно момиче на 13 години е настъпила очевидно не в резултат на насилствени действия, а от преохлаждане. Специалистите се придържат към мнението, че децата са станали жертва на особен ритуал – капакоча, за който са писали испанските летописци.
Според д-р Ема Браун от университета в Брадфорд практиката за принасяне на деца в жертва е била широко разпространена сред инките и се е прилагала в различни случаи, например за увековечаване на важни събития от живота на народа, в случай на военни победи или стихийни бедствия. Освен това съществувал и календар на тези ритуали.
В този контекст особен интерес представлява тялото на по-голямото момиче, което очевидно е било централна фигура в ритуала. Химичният анализ на косите й позволил да се създаде впечатление за промяната в нейното хранене и в начина й на живот през последните две години от живота й.
Оказало се, че година преди смъртта "Люляйлякската дева”, както я кръстили специалистите, започнала да се храни много по-добре. Ако първоначално в храненето й преобладавали картофите, то впоследствие основната й храна станали продукти от месо и царевица.
Освен това момичето е употребявало голямо количество алкохол и е дъвчело листа от кока. Пикът на употребата на кока е бил около половин година преди смъртта, а в последните 6 седмици от живота си момичето е увеличило значително количеството изпиван алкохол.
Получените сведения хвърлят светлина върху ритуалите на инките и позволяват да се състави по-пълна представа за тяхната общност. Изучаването на телата още не е приключило и в бъдеще изследователите смятат да изяснят как се е променяло нивото на стресовия хормон кортизол, което може да помогне да се разбере какво е било състоянието на децата преди гибелта.