Как да преодолеете неловкото мълчание

По всяка вероятност почти всеки човек на планетата е попадал поне еднократно на териториите на неловкото мълчание. И освен ако човек не е под влиянието на алкохол или други субстанции, измъкването не е лесно.
В подобни ситуации на човек на 10 секунди му се струват като 10 часа.

В този ред на мисли в следващите редове ще откриете начините, чрез които можете да преодолеете споменатото неловкото мълчание.

Започваме с първи вид

Срещате стар съученик на улицата, с когото и без това не сте били много близки. Не сте се виждали от години, но не върви да се разминете без да се поздравите. Единият вариант е да направите точно това, като рязко смените посоката на движение или извърнете погледа си, рискувайки да ви коронясат за невъзпитан идиот, а другият вариант е просто да спрете и да се поздравите. И двата случая обаче рискуват да ви направят на глупак. Докато в първия може да се оправдаете, че наистина не сте видели стария си познат, то в другия случай шансът да покажете, че не можете да разговаряте с хора се увеличава драстично. Да речем, че все пак се спирате на втория вариант. Поздравявате се любезно и след това задавате може би най-неочаквания въпрос в историята на съвременния диалог "К'во пра'иш?" и получавате още по-изненадващия отговор "'ми, добре съм". Оттам нататък всичко е мъгла и времето сякаш спира.

Съвет: Измислете си някакви заучени въпроси, които са универсални и действат при всякакъв тип подобни срещи. Например "С какво се занимаваш в момента?", "Виждал ли си се с някого от класа?" и подобни общи въпроси. Ако продължава да ви е толкова неприятно да разговаряте и общуването просто не се получава, прекъснете го деликатно и кажете, че бързате. Това ще скрие истината, че нямате интерес към тази личност, точно когато сте му подали топката и нищо не зависи от вас. Така хем ще избегнете неловко мълчание, хем ще сте били любезни. Не казвайте неща от рода "Ще се чуем". И малките деца знаят, че това няма да се случи.

Останалата част, в Div.bg.