Какво се случва с нас след смъртта

Смъртта е отвратително събитие, откъдето и да го погледнеш. В единия момент те има, а в следващия спираш да съществуваш. Какво се случва с човек от този момент нататък е въпрос, който е занимавал умовете на човечеството откакто свят светува, но откакто има наука романтичната идея за "душа" е категорично отхвърлена. За щастие същата тази наука е успяла да отговори на въпроса с доста голяма прецизност, която може да погнуси по-деликатните от вас. Затова продължете нататък на собствена отговорност.

След като издъхнем, сърцето ни спира да тупти. Това е свързано с редица събития, едно от които е, че започваме да изстиваме бързо и безвъзвратно. Тази фаза е известна като алгор мортис и е изчислено, че с всеки изминал час температурата на мъртвото тяло спада с 0,83 градуса по Целзий, докато се изравни с температурата на помещението, в което се намира то.

В същото време кръвта ни се застоява на едно място и започва да се съсирва. Ригор мортис, познато на български като вкочаняване, започва да протича от два до шест часа след смъртта.

Липсата на дихателни функции и кръвообращение води и до още нещо - клетките ни спират да получават кислород. Въпреки това те продължават да живеят в продължение на няколко минути (до няколко часа), отделяйки въглероден диоксид. И понеже въглеродният диоксид е киселинен, неговото натрупване допринася за възникването на процеси, които разяждат тялото отвътре-навън.

Така се стига до формирането на богата на хранителни вещества среда, която различните микроорганизми в организма ни приветстват с особено голям възторг. Панкреасът ни, например, е пълен с толкова много бактерии и ензими, че на практика се самоизяжда след смъртта. Под въздействието на тези събития тялото губи цвят, после позеленява, после полилавява е най-накрая почернява.

Хранейки се с тленните ни останки, бактериите отделят над 400 вида химикали газове, които са причина за пословичната миризма на леш. Сред тези вещества са фреонът (широко застъпен в производството на хладилна техника), бензенът (отровен разтворител, влизащ в състава на бензина и нефта), сярата (свързваме я с аромата на блато и развалени яйца), въглеродният тетрахлорид (наричан още тетрахлорметан, използвал се е в пожарогасителите и в химическото чистене, преди да се установи, че е отровен) и др. Отделянето на тези газове водят до характерно подуване на тялото, изцъкляне на очите и ред други нелицеприятни трансформации.

Седмица след смъртта кожата е толкова декомпозирана, че се разпада при допир. Месец след смъртта опадат косата, ноктите и зъбите. За тях дълго време се е смятало, че продължават да растат и след кончината на човек, но истината е, че постепенното отдръпване на изсъхналата кожа ги кара да изглеждат по-големи.

За щастие, в повечето случаи няма как да станем свидетели на всичко това, понеже в цивилизацията мъртвите тела или се съхраняват на хладно (което ограничава развитието на бактериите), или са отдавна погребани (кремирани и т.н.).

Рано или късно се стига до пълно изгниване на плътта и остава единствено скелетът. Още по-нататък протеинът, от който са направени костите, също се разгражда и след себе си оставяме единствено прах под формата на хидроксиапатит.

След всичко, казано дотук, можем да се успокоим с факта, че дълго след смъртта си продължаваме да бъдем полезни за природата. Или ако не сме били приживе, компенсираме след това. Тялото ни е източник на множество хранителни вещества за почвата и за обитаващите я видове. Умирайки, ние продължаваме пътя си като част от множество растения и животни и на практика никога не излизаме от вечния кръговрат на веществата във Вселената.