Ленивецът и морето

Гигантските ленивци - древни сухоземни бозайници, чиито наследници живеят по дърветата, са обичали да похапват морски храни, сочат резултатите от изследване, цитирани от ЮПИ. Тези животни се осмелявали да потърсят храна в морето, когато хранителните им запаси на сушата са намалявали.

Такива са заключенията на учени от Сорбоната в Париж, които проучили костната плътност у древни ленивци. Въз основа на фосили учените констатирали, че след време костната плътност у ленивците се увеличила, а това е знак, че тези бозайници по-често са се скитали из океана. Става въпрос за бавно, но системно връщане към корените им.

Учените изследвали фосили от музеи в Лима, Перу, и Париж, Франция и ползвали компютърна томография, за да определят костната плътност. Костите били датирани, така че било лесно да се проследят промените в плътността им след време.

Изследването обхванало кости от 5 вида ленивци, живели преди 5 - 8 милиона години, допълва БТА.
Сухоземните бозайници имат кости с ниска плътност, които им позволяват да извършват движения с по-малко напрежение в мускулите и с изразходване на по-малко енергия. Във водата обаче по-ниската костна плътност е свързана със способност да се задържиш на повърхността, а това затруднява гмуркането в морските дълбини, за да се търси храна.

Най-ранните водни ленивци вероятно са похапвали морски треви в плитчините. Когато храната на сушата станала оскъдна, тези животни придобили по-голяма смелост и започнали да се гмуркат на по-голяма дълбочина в морето, за да се хранят.

Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences.