Земетресенията се активизират по време на периоди на пълнолуние и новолуние.
Това на няколко пъти сподели пред "България Днес" уважаваният сеизмолог проф. Рангел Гюров по повод честите залюлявания на земята в района на Симитли.
Експертът безпогрешно прогнозира пред вестника още през юли, че през септември ще има земетресения. Акцентира и че земните пластове ще се разместват с наближаването на следващото пълнолуние. То ще бъде тази събота, 28 октомври, а в началото на тази седмица трус със сравнително голяма сила - около 4 по скалата на Рихтер, люшва Пловдив и района.
"Сеизмолози от Националната обсерватория в Лос Аламос в САЩ откриха необичайна връзка между силата на земетресенията в Калифорния, времето на денонощието и фазата на Луната", пишат още преди пет години в престижното списание "Нешънъл джиографик". И добавят: "Техните пресмятания показаха, че колебанията в честотата и силата на трусовете в Калифорния се подчиняват на същите 14-дневни цикли, на които и действието на лунното притегляне върху Земята (14 дни е половината от класическия цикъл на смяната на фазите на Луната от 29 дни) в комбинация с аналогичните сили, пораждани от въздействието на притеглянето на Слънцето, Луната и Земята".
Още от деца научаваме в училище, че Луната има съществен принос за приливите и отливите на Земята. Движението на водата зависи от различните стойности на гравитационното поле в противоположните части на Земята. Тази страна на планетата ни, която е по-близко до спътника ни, се притегля с по-голяма сила в сравнение с отдалечената от Луната страна. Земята се завърта около оста си веднъж в денонощието, следователно всяка точка от планетата преминава два пъти през прилив и два пъти през отлив за 24 часа или на всеки 6 часа се редуват приливи и отливи. За да сме съвсем точни, те се редуват през около 24 часа и 50 минути - синодалният цикъл на Луната.
Влиянието на спътника ни върху земетресенията внимателно се изследва от учените и тепърва ще бъде доказвано с категоричност.
По повод трусове в района на Дупница и Бобов дол през лятото проф. Гюров заяви: "По това време имаше пълнолуние. Тогава се нареждат Земята, Луната и Слънцето на една линия. Влиянието на Луната върху Земята се увеличава. Това е причината по време на пълнолуние и новолуние да стават по-голям брой земетресения".
Засега все по-популярно става мнението, че Луната влияе повече на леките земетресения, особено тези, чийто магнитуд трудно може да бъде усетен от човека, а е регистриран единствено от специализираната техника. Смята се, че около 500 000 земетресения се случват всяка година, които могат да бъдат регистрирани със съвременната апаратура. 100 000 от тях могат да се усетят.
Според буквата на науката земетресението представлява разклащане на земната повърхност, породено от разместването на част от земната кора и внезапното освобождаване на голямо количество енергия. Разпространяването на трептенията в земните пластове се нарича сеизмична вълна. Но в бъдеще ще се изследва дали Луната може да влияе и на процеси във вътрешността на планетата ни.
Проф. Рангел Гюров открива и друга закономерност - че земетресенията са активни през два периода от годината. "Сега и през март цялата ни планета се люлее. Казвам да не се притесняваме, защото няма трусове само при нас, а по целия свят", заяви българският експерт.
Както при повечето неща в живота ни, и тази идея за връзка Луна-земетресения има противници.
"Четох бележките на Чарлз Рихтер (бел. ред. - създател на Магнитудната скала на Рихтер за определяне на силата на земетресенията) и любители на сеизмологията често са му писали писма, в които са излагали подобни идеи. Когато следващия път се случи много мощно земетресение по време на пълнолуние, тези идеи отново изплуват и започват да се разпространяват сред хората. Надявам се нашият труд ще помогне това да спре", казва Сюзън Хоу от Геологическата служба на САЩ, цитирана от "Нешънъл джиографик".
Едва ли пълнолунията и новолунията, когато приливните взаимодействия между Луната и Земята достигат своя максимум, могат да усилват земетресенията на нашата планета, пише в списание Seismological Research Letters.
7,8 по Рихтер е най-силното у нас
Голямото чилийско земетресение е с най-голям магнитуд (9,5 по Рихтер), откакто се правят сеизмографски наблюдения. То става рано след обяд местно време на 22 май 1960, като епицентърът му е при град Валдивия в Чили. Предшествано е от поредица земетресения от предходния ден, достигащи магнитуд 8.
Въпреки рекордната сила на земетресението по-голямата част от жертвите и разрушенията са предизвикани от последвалото го цунами с вълни, достигащи височина 25 м.
У нас през 1904 г. в района Кресна-Крупник земята два пъти се разлюлява в интервал от 20 минути с магнитуд 7,2 и 7,8. Последното е най-силният трус в пределите на Континентална Европа за последните 250 г.