Митове и легенди за един крал - Ричард III

Британският крал Ричард III (1483-1485) е останал в историята като ужасен тиранин, ала много съвременни историци твърдят, че тази негова репутация не е справедлива и е била изфабрикувана от пропагандаторите на династията на Тюдорите, преди тази версия да бъде "циментирана" от Шекспир, пише в. Daily Telegraph.

Ето някои от аргументите, изтъкнати от ревизионистите срещу традиционните представи за последния британски крал от династията на Плантагенетите.

Мит 1. Ричард е бил гърбав и с изсъхнала ръка

В пиесата си "Ричард III” Шекспир изобразява краля като безмилостен деспот, най-вероятно, защото неговият единствен исторически извор са били хронистите на Тюдорите, които са свързани с неговия враг и наследник на престола, Хенри VII Тюдор.

Шекспир също така описал своя Ричард като притежаващ разкривено и грозно тяло, онагледяващо извратеният му и зъл ум, но ранните копия на портрети, рисувани приживе на краля, не показват никакви признаци за телесни увреждания.

По-късните копия съответстват на незавидния Шекспиров образ на Ричард III, ала експертизите сочат, че най-известният портрет, съхраняван в кралската колекция, е бил променен, като допълнително са били изрисувани деформации на рамото.

Мит 2. Ричард III е убил двамата си племенници

Пиесата на Шекспир описва как Ричард убива своите племенници, синове на Едуард IV, в техните легла, като част от зъл и безмилостен заговор, който да му разчисти пътя към трона.

Ала, някои историци настояват, че няма никакви доказателства в подкрепа на тази история и твърдят, че съдбата на двамата принцове остава загадка и до днес.

Слуховете за убийството на момчетата първоначално са били разпространени сред бунтовниците, които са се надявали да ги възстановят на трона, посочват експертите, принуждавайки ги да търсят алтернативен кандидат в лицето на Хенри Тюдор.

Мит 3. Тялото на Ричард е било ексхумирано и изхвърлено в река

Легендата разказва, че след като францисканският мъжки манастир, в който е погребан Ричард III, е бил съборен, тялото на Ричард е изкопано от земята и пренесено до близката река, в която е изхвърлено. Сега много историци твърдят, че тази история е измислена от Джон Спийди, картограф, който е хроникирал забележителностите на Лестър през 1611 г., но не могъл да намери гроба на краля, защото е търсил на грешното място. И за да не се посрами, той решил да изфабрикува историята.