Музикантите по-добре да се кълчат, а не да пеят

Ново изследване на психолози показва, че когато оценяват качеството на музикално изпълнение, хората повече се ориентират на това, което виждат, отколкото на това, което чуват.

Изводите, публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences от доцента по социална психология Чиа Цзюн Цай от Лондонския университетски колеж, може да удивят меломаните.

В експеримент взели участие 1164 души, които били както професионални музиканти и критици, така и редови британци. Повечето от участниците от самото начало настоявали, че звукът винаги е бил основният критерий за оценка на качеството на изпълнение.

На практика обаче нещата стояли съвсем различно. Участниците гледали записи на трима финалисти от десет престижни музикални конкурса и трябвало да познаят кой от тях е победителят. Когато се възпроизвеждал само звук, то доброволците познавали в 33% от случаите. Когато видеото било демонстрирано без звук, количеството на отгатнатите победители нараснало до 46-53%. И експертите, и обикновените хора познавали с еднакъв успех.

"Като класически музикант бях толкова разстроена от резултатите – казва Цай, която съвместява научната практика с дейността на концентриращ пианист. – Интересно беше да се разбере колко е голяма разликата между това, което смятаме за важно в оценката на изявите, и това, върху което всъщност обръщаме внимание."

"Резултатите от изследването на Цай бяха достатъчно очаквани – коментира Даниъл Левитин, невропсихолог от университета Макгил в Монреал. – В известен смисъл информацията, постъпваща по визуален канал, винаги е била по-важна за човека, отколкото слуховите усещания."