Най-големите психологически митове

Психологията изобилства от неясноти и противоречиви теории. Попкултурата явно не може да се задоволи с настоящото ниво на обърканост и прави всичко по силите си, за да изопачава допълнително науката и да разпространява митове и откровени лъжи - някои от тях отдавна отхвърлени, други - никога несъществували като хипотези в психологията.

1. Използваме само 20% от мозъка си. Доста невярно. Човешкото тяло (както всички тела в природата по принцип) е изключително енергийно ефективна машина. Ако нещо не му влиза в употреба, то бързо се отървава от него, за да не му "тежи", така да се каже.

Един много удачен пример може да бъде даден с покачването на мускулна маса. Ако искате да изглеждате като трикрилни гардероби, ви трябват две неща - излишък от енергия (под формата на храна) и редовно и продължително настояване пред тялото, че са му необходими мускули (под формата на вдигане на все по-тежки предмети). В момента, в който спрете да правите тези две неща, тялото постепенно ще се завърне в първоначалните си размери, защото изхранването на цялата тази мускулна маса е неоправдано.

Въпреки че мозъкът представлява около 2% от цялото тегло на тялото, той консумира повече енергия от цялата му мускулна маса (около 20%). Ако той наистина работеше едва на 20% от капацитета си, организмът едва ли би заделял толкова много калории, за да го поддържа.

2. Противоположностите се привличат. Както във физиката, така и в психологията, противоположните енергии би трябвало да се привличат, нали така? Да, обаче хората не са електрични заряди и опитът показва, че съвместното съжителство на хора с коренно противоречиви идеи и интереси (фитнес маниаци и мързеливци, домошари и бохеми, религиозни фанатици и убедени атеисти) в 9 от 10 случая е доста лоша идея. Дори експериментално е демонстрирано, че сме много по-склонни да харесваме личности с черти и убеждения, сходни на нашите.

3. Детекторът на лъжата работи безпогрешно. Не, абсолютно никой, дори и най-прецизната машина, не може да знае със сигурност дали някой лъже. Полиграфите (т.нар. детектори на лъжата) са направени така, че да измерват "признаци за лъжовност" като електропроводимост на кожата, кръвно налягане и потене. Работата е там, че тези индикатори се променят не само при изричането на лъжа, но и под влиянието на много други събития в мозъка. От друга страна опитните шмекери отдавна са овладели реакциите на тялото си до такава степен, че по никакъв начин да не издават случващото се в главата им.

4. Сънищата имат символично значение. До този момент науката не е дала категоричен отговор на въпроса какво представляват сънищата, но е абсолютно сигурна, че те не са своеобразна кристална топка на подсъзнанието. В общи линии засега има някакъв консенсус, че сънищата са страничен ефект от дейността на мозъка по подредбата и обработката на информация и спомени, докато спим. Да разчитаме на тези артефакти за предсказване на бъдещето и за вземането на важни решения би било меко казано наивно.

5. Паметта е като видеозапис на миналото. Повечето хора си представят, че запомнят ли нещо, го правят с доста голяма точност. Истината е, че паметта е по-скоро като конструктор - помнейки, ние прибираме парченцата от дадено събитие в главата си и всеки път, когато трябва да си го възстановим, ние го сглобяваме наново. С времето някои от парченцата изчезват, други се износват и не пасват добре по местата си, а на всичкото отгоре ние започваме да бъркаме точните им места в общата картина. Това може да бъде сериозен проблем в съда, когато става дума за свидетелстване по дело. Историята познава не един и два случаи на невинно осъдени в резултат от неточно възстановяване на факти от миналото.

6. Ляво или дясно мозъчно полукълбо. В интернет дори има тестове, които ви помагат да определите дали сте по-скоро аналитични или артистични личности в зависимост от това коя половина от мозъка ви е по-доминантна. Мозъкът обаче не работи по този начин. В него наистина има региони, които са специализирани в осъществяването на определени задачи, но той в никакъв случай не се ощетява, мислейки само наполовина. Това е доказано многократно при научни експерименти, използващи електромагнитен резонанс за отчитането на мозъчната активност. В крайна сметка, двете полукълба са по-скоро сходни, отколкото различни във функциите си и те разпределят солидарно работата помежду си.