Загадката, свързана с "изгубеното" пристанище Остия е разкрита - френско-италиански изследователски екип откри точното му местонахождение, съобщават световните агенции, цитирани от БТА.
Става въпрос за първото пристанище на Рим, построено между ІV век и ІІ век преди Христа. Получените данни сочат, че пристанището Остия, за което досега се смяташе, че е било речно, всъщност е можело да приюти големи кораби.
Според древни текстове пристанището Остия е построено при управлението на римския цар Анк Марций. Целта била тройна - да предостави на Рим излаз на море, да осигури снабдяване с пшеница и сол и да попречи на вражески флот да плава по река Тибър.
Точното местонахождение на древното пристанище досега бе неизвестно. Първите опити за установяване на местонахождението му датират от епохата на Ренесанса, но трябвало да се изчака до ХІХ-ХХ век, за да може италиански археолози да заключат, че става въпрос за сектор в североизточната част на града.
Все още обаче нямаше консенсус относно точното му местонахождение, се казва в комюнике на Френския национален център за научни изследвания.
Френско-италиански екип под ръководството на Жан-Филип Гоаран от университета Люмиер в Лион се опита да провери тази хипотеза и за целта извърши сондажни работи. Проби от седименти на дълбочина 12 метра позволиха да се направи възстановка, която включва три етапа.
Слоят на най-голяма дълбочина разкрива, че в началото на 1-во хилядолетие преди Христа в този сектор е имало море. Средният слой, който съдържа глинеста почва, показва, че именно там между ІV век и ІІ век преди Христа е започнало да функционира пристанището, а най-горният слой свидетелства, че то е било изоставено вследствие на натрупването на много наноси.
Получените резултати потвърждават казаното от древногръцкия географ Страбон, който отбелязва, че пристанището Остия е било затрупано от седименти от Тибър. По-късно на 3 км северно от устието на Тибър древните римляни построили ново пристанище. Строителните работи започнали през 42 г. и приключили през 64 г. при управлението на Нерон.