Църквата чества днес паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел. Те са едни от най-ревностните разпространители на християнството. Наричани са "първовърховни престолници и вселенски учители".
Най-важните обстоятелства от техния живот са описани в книгата "Деяния на апостолите" (Нов завет), а за апостол Петър четем и в евангелията. Той бил син на рибар от Витсаида Галилейска и първоначално се казвал Симон.
Брат му Андрей пръв станал ученик на Христос и довел Симон при Исус. Спасителят го нарекъл "Кифа" ( на еврейски) или Петър (на гръцки), което значи "камък". Петър станал един от любимите ученици на Христос. Когато повели Исус на съд, само Петър и още един от учениците вървели след него.
В двора на първосвещеника обаче, обхванат от малодушие, той три пъти се отрекъл от Христа. Когато пропял петелът, той си спомнил предсказанието на Спасителя: "Казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш. (Лука 22:31-34), и горко се разкаял. След възкресението си, Христос се явил първо пред Петър, за да възстанови неговото апостолство.
Около 67 г. Петър пристигнал в Рим, където император Нерон предприел гонения срещу християните. Петър бил затворен в тъмница и на 29 юни предаден на смърт. Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче помолил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя.
Според народните вярвания Свети Петър е ключар на райските порти и главен съдник на човешките грехове, който определя коя душа е праведна и достойна да влезе в рая. Традиционно се смята също, че Петър е учител на юдеите, а Павел - на езичниците.
Павел е роден в Тарс, Киликия, първоначално изповядва юдейската религия и е сред гонителите на християните. На път за Дамаск той е ослепен от видение на Господа. Завеждат го обратно в града, където след три дни е изцерен по чудо. От яростен противник става най-ревностен разпространител на Христовото учение. През 67 г. заедно с Петър са разпнати на кръст от император Нерон в Рим.
В някои краища Павловден се празнува отделно на 30 юни и се нарича Пальовден (от глагола паля). На празника не се работи. Коли се петел или пиле, а от първите ябълки петровки се раздава за мъртвите. В много селища на този ден се правят сборове, колят курбани за светиите и се слага обща трапеза с песни и хора.
Празникът е и за предпазване от огън, пожар, гръмотевица и град.
Днес празнуват: Петър, Павел, Камен, Петя, Павлина, Полина, Пенка и др.