Детството е времето на най-бурното въображение, смелите предположения и трупането на житейски опит. Малчуганите смятат, че "всичко, което хвърчи, се яде", или с други думи, че всичко е възможно.
Разбира се, когато пораснат, виждат колко наивни и невероятни са били мечтите им, но в същото време губят голяма част от непринуденото си въображение.
Вижте 5 примера за прекалено развинтено детско въображение и ги сравнете с вашите мечти от детството си. Ако не друго, поне ще се усмихнете.
Ето ги и тях:
"Когато порасна, искам да стана куче."