Традициите са живи...

Лятната сцена на Борисовата градина в столицата се превърна за пореден път в средище на българските традиции. Над 500 участници показаха стари обичаи и занаяти в рамките на фестивала "Живо наследство", организиран от Фондация "Работилница за граждански инициативи". iNews е медиен партньор на фестивала.

От 9 години фондацията финансира различни проекти - тази година те са 28, а целта е да се опази и предаде на поколенията материалното и нематериалното наследство на България. Днес, в Деня на Земята - 22 април, дори виковете на феновете на ЦСКА и Черно море, които играха на стадиона в близост, не успяха да заглушат звука на зурните от с. Марикостино, чановете на кукерите от гр. Баня, Карловско, и тъпаните и гайдите на различните фолклорни ансамбли.

Кукли, изработени от царевична шума, традиционни чорапи, плетени на пет куки, пана от вълна, грънци, зунки, пъстри шевици, кошници, керамични пана и мъниста от вълна бяха само част от показаното в рамките на фестивала. По-смелите гости пък с охота се включиха в изработването на керамични съдове, чипровки килимчета, пъстри чорапи и традиционни кукли.

А днешният фестивал доказа, че традицията е жива. Във всеки от 28-те проекта участват и деца, които попиваха обичаите от по-старите. Така се случи и с групата от дупнишкото село Самораново, където жени от местния фолклорен ансамбъл разкриват на малките тайните на обработването на вълна.

Децата плетяха традиционни чорапи на пет куки, а бабите им показваха всичко за обработването на вълната – от момента на стригането на овцете, през чепкането, боядисването на готовата прежда, до изплитането на чорапа, разказва Величка Мантаркова.

Преди да започнат да плетат, малчуганите боядисват вълната, използвайки цветове от природата. От листата на ореха, например, се получава кафявият цвят, от тютюна – златисти медни краски, използват бъз за виолетовите багри. А Величка разказва, че когато учат занаята, малките изведнъж стават по-любопитни и послушни.

"Трябва да предадем нещо на децата, да остане спомен, иначе си отиваме. С тези компютри съвсем се затвориха, развалиха си очите... трябва да имат и други занимания", споделя тя.

Децата от гимназията за приложни изкуства в Смолян пък показаха как традиционната зунка може да намери приложение и в днешната мода.

А какво, всъщност, е зунка?

"На родопските диалекти зунка означава дъга. Жените са наричали зунка всички тези коланчета, връзки, въженца, които са използвали за връзване на престилките, на люлките, за повиване на бебетата, големите въжета за връзване на чеиза", разказва ръководителят на проекта Захарина Куцева.

Тя е проучвала изработването на зунки в Момчиловци, в Смилян, Могилица и Златоград. В Златоград е намерила и една от най-интересните запазени плетки – с две лица, изглеждаща като изтъкана, но всъщност изплетена на пет пръста. Когато потърсили в музея в Златоград и разпитали старите хора в града обаче, станало ясно, че начинът за изработването на зунката е забравен. В крайна сметка се оказало, че една млада жена си спомня как се плете такава зунка – бивша ученичка на Захарина ѝ показала по скайп плетката, която научила от своята баба.

"В момента, в който открием някоя плетка, децата с тяхното въображение успяват да добавят цветове, понякога да променят плетките и се получават модерни, актуални неща, които могат да се носят спокойно, например, гривни или колани за дънки", разказва Захарина. Доказателство на думите ѝ бе ревюто на дрехи, направени от учениците и вдъхновени от самодивите.

Малчугани от основно училище "Виделина" в село Сейдол пък изработват керамични съдове. Училището има действаща грънчарница и там децата създават своите чаши и чинии, които после оцветяват, като често преплитат народни мотиви със свои, по-модерни шарки, разказва директорът на училището Денко Христов.

"Децата искат да творят, да рисуват. Едно е белият лист, друго е керамиката. Така виждат как нещо завършено излиза от ръцете им", споделя той.

И наистина, докато традицията се предава от по-стари на по-млади, тя няма как да се загуби. Такъв е случаят и с групата от читалище "Петър Парчевич" в никополското село Асеново, където успешно съхраняват обичаите на банатските българи.

Техните носии са по-различни от всяка българска дреха, защото са попили от чуждите традиции заради живота им в границите на някогашната Австро-Унгария. "Те са различни като носии, но държим да са по български от всички останали", споделя Мария Иванова и показва типично българските шарки, запазени във фустите.

Наред със специфичните шевици, характерните само за банатските българи шапки, козунаците им с мак, орехи и канела, наричани помазници, групата е съхранила и обреда на банатската сватба. Възстановка на обичая може да се види в село Асеново, където младите могат да се включат в пресъздаването на момент от обичая.

"Надяваме се, че тя може да бъде атракция, да бъде някакво развлечение за младите, за да видят, че не само ресторантите и кафенетата са важни, но е много важно да съхраним и да пазим традицията", споделя Мария. "Това са правили старите хора. Сега, разбира се, вече не правим така, но, пазейки традицията чрез програма "Живо наследство", ние се надяваме тя да стигне до онази част от хората, които харесват старите обичаи".

Всъщност, традицията е жива. Поне в днешния ден по нищо не личи, че уникалните ни обичаи и занаяти могат да бъдат забравени...