Слабата светлина от тъмната страна на Луната има тюркоазен цвят, се казва в статия, публикувана в електронната библиотека на Корнуелския университет.
Пепеливият цвят на Луната – това е слънчева светлина, отразила се от Земята и осветила нашия спътник. Поради това дори тъмните части на непълната Луна имат слаба светлина.
"Астронавтите, гледащи Земята от Луната, я описват като синя топка. Аз не съм бил в Космоса и не зная с точност какво имат предвид, но когато тази синя светлина достигне лунната повърхност, тя става зелено-синя. Можем да наречем този цвят тюркоазен", пояснява водещият автор на изследването Петер Тейл от Датския метеорологичен институт в Копенхаген, цитиран от Guardian.
Основната пречка в определянето на оттенъка на пепеливия цвят е разсейването на светлината от осветената страна на Луната в земната атмосфера. Затова около осветената страна се появява ореол, подобен на този, който може да се види около уличните лампи, който променя цвета на пепеливата светлина от тъмната страна.
Тейл и колегите му направили над 500 снимки на Луната през 2011–2012 г. с оптичния телескоп на обсерваторията Мауна Лоа на Хаваите, която принадлежи на Националното управление за океански и атмосферни изследвания (NOAA). Те снимали естествения земен спътник с цветни филтри. През нощта на 18 януари 2012 година успели да заснемат намаляващата Луна така, че на снимките, направени с филтри в синия и видимия спектър спектър, ореолът бил еднакъв, и учените успели да го "изчислят", разкривайки истинския цвят на пепелявата светлина на Луната.
За този цвят учените могат да съдят по албедото – отражателната способност – на Земята и неговите изменения. Албедото може да се променя поради количеството облаци в атмосферата, чието проследяване има значение за някои климатични модели, пояснява РИА Новости.