Финансовите проблеми ни правят измамници

Хората често говорят, че никога не отстъпват от своите етични принципи. Но ново изследване сочи, че когато не се чувстваме защитени от финансова гледна точка, сме готови да пренебрегнем морала и да извършим нечестни постъпки, особено ако това ще ни позволи да оправим материалното си положение. Освен това по-снизходително се отнасяме към хора, извършващи противообществени действия.

Изследване сочи, че повечето хора са сигурни, че финансовото неблагополучие няма да ги накара да променят етичните си принципи. Реалността обаче е друга, казва Нина Мажар, изследовател от Школата по мениджмънт към университета в Торонто, Канада.

Когато се сблъскат с финансови трудности, моралните принципи на хората веднага омекват. Това може да доведе но нарушение на трудовата дисциплина, отказ от работа и дори кражба на работни места.

Държавната политика, допускаща финансово неравенство, например чрез регресивен тип облагане или сваляне на данъците за богатите, също може да доведе до нарастването на броя на гражданите, готови да се държат нечестно както на работното място, така и извън него.

Учените казват, че съществуват много начини, по които хората оценяват финансовото си благополучие. Но изследването показало, че най-силно влияние оказва сравняването на себе си с околните. Експерименти демонстрирали, че занижаването на моралните принципи става и в ситуации, когато хората наистина финансово са зле, и тогава те се чувстват и зле в сравнение с останалите.

В хода на изследвания станало ясно още, че занижаването на моралните норми не е толкова явно, ако хората признаят, че финансовото им положение е напълно заслужено. Тоест решаващо значение във вземането на решение дали да постъпиш нечестно, или не, има чувството за справедливост.

Така ако някой служител види, че при аналогични усилия се намира в по-лошо положение от своите колеги, то в голяма степен е склонен към измами, хитрост и лъжа спрямо колегите и ръководителите си.