Нов прочит на историята разкрива истинската причина за ослепяването на воините на Самуил. Любовно отмъщение и спазване на военния закон са в основата на този акт. Това става ясно от думите на проф. Божидар Димитров, директор на Националния исторически музей, в интервю за в. "24 часа".
В учебниците по история пише, че през 1014 г., византийският император Василий Втори Българоубиец побеждава армията на българския цар Самуил и ослепява пленените 15 000 войници, като на всеки 100 оставя по един едноок, за да води останалите. Истината обаче се оказва съвсем друга. Не само, че причината е обгърната в мистерия, но и самият брой на войниците вероятно е бил много по-малък.
Император Василий Втори бил с обратна сексуална ориентация. Предполага се, че неговият най-възлюбен любовник е бил Никифор – предводител на византийската армия. Именно той пада убит от българска ръка.
"В хрониките, дори византийските, пише, че в конен двубой Гавраил Радомир лично изтърбушва, тоест пронизва в корема с копието си, предводителя на византийските войски Никифор", посочва проф. Димитров.
Тази загуба дълбоко наранила Василий Втори. Друг момент е, че императорът е бил останал с много малка армия.
"Най-вероятно само с гвардията си от 2-3 хиляди войни. И е трябвало да бяга. И той наистина се връща назад. Но не може да бяга с пленници, за които се твърди, че са били 15 000. Пленените можело да нападнат неговата гвардия или пък най-малкото една част от тях да избяга", уточнява директорът на НИМ.
Според тогавашните военни закони, продиктувани от църквата, обаче пленниците е трябвало да се освобождават.
"От много източници се знае, че и българските царе, и византийските императори са спазвали този закон. Неспазването му означава да се скарат с църквата, а това може да им докара много неприятности", обяснява проф. Димитров.
Така Василий Втори, за да избегне отлъчване от църквата и за да не позволи вливането на военните в армията на Самуил, е предприел друго действие. Той формално спазил закона, като освободил пленниците, но преди това ги ослепил. Така отмъстил и за загубата на любовника си Никифор.
Според проф. Димитров обаче пленниците не са били 15 000, а не повече от 1500, тъй като една дема (проход, които води към столичната област на държавата) се отбранява от около 1500 души.
"Но знаем че византийските хроникьори обичали да слагат по още една нула в редките случаи на военни победи над българите, пък и над други народи. Така че пленените са били не повече от 1500 души", уточнява проф. Божидар Димитров.