Хората не са единствените животни, склонни да воюват

Има две основни категории на поведение, които хората могат да етикетират като "война". Първата, и най-позната, форма са мащабните битки между две или повече противоположни сили. Подобно поведение се наблюдава при много видове мравки и други социални насекоми. При тях може да се разразят битки между десетки хиляди членове на различни колонии.

В повечето от тези случаи се воюва за надмощие на дадена територията. Насекомите могат да практикуват широк набор от различни бойни тактики в тези битки. Може и да ви звучи налудничаво, но (поне) един вид термити осъществяват самоубийствени атентати. С напредването на възрастта си, мравки-работници от вида Neocapritermes taracua натрупват в тялото си токсични сини кристали. По време на битка термитите експлодират, опръсквайки враговете си с отрова.

Вторият тип на човешкото поведение, определяно като "война", е всъщност много по-често практикувано, от историческа гледна точка. В повечето случаи войната протича като изненадващо и смъртоносно нападение, последвано от бързо отстъпление. Този модел на нападение може най-точно да се определи като "смъртоносен набег". Предимствата са изненадата и голямото числено превъзходство над противника. Поразително сходен тип поведение се наблюдава при шимпанзетата. Те са един от двата най-близки родственици на хората, от генетична гледна точка.

Учени са наблюдавали, че мъжките шимпанзета се съберат в групи с единствената цел да проникнат дълбоко в територията на врага. Веднъж навлезли на чужда територия, те нападат самотни представители на съперническата група и ги убиват. Смъртоносните нападения могат ясно да бъдат разграничени от другите видове поведения.

При преразпределението на границите, например, големи смесени групи (от мъжки и женски шимпанзета) настъпват към общата граница с викове и крясъци, за да обменят визуални и вербални предизвикателства със съперническата група. Смъртоносните набези, от своя страна, се извършват предимно от мъжки шимпанзета, които се промъкват безшумно и предпазливо далеч навътре в територията на противника.

Такива планирани и умишлени нападения не са регистрирани при други видове. Въпреки това се знае, че представители от различни видове могат да обединят усилията си, за да убият своите съперници. Лъвове, хиени и вълци могат да се кооперират в банда и да нападнат самотни членове на съперничещи групи, когато се отвори удобна възможност. Подобно поведение, макар и по-рядко, може да се наблюдава и при гепардите, както и при маймуните от вида червен колобус.

Подобно на шимпанзетата и хората, лъвове и вълци редовно патрулират периметъра на техните територии, изправяйки се срещу, и атакувайки, всеки нарушител. Прекрачилите границата единаци често биват убивани.