Гай Юлий Цезар е страдал от микроинсулти, но му приписвали епилепсия, за да го обожествяват, смятат учените.
Епилепсията е едно от най-древните заболявания, а отношението към нея, в зависимост от страната и времето, се е изменило силно.
В християнството към припадъците се отнасяли като към Божие наказание, изпращано на най-големите грешници и престъпници.
Притеснението продължило доста дълго – във Великобритания едва през 1970 г. бил отменен законът, забраняващ на гражданите, поразени от този недъг, да встъпват в брак. Сега много страни не разрешават на епилептици да шофират и ограничават достъпа им до много професии.
Но древните гърци и римляни например смятали болестта за свещен дар и обяснявали нейната поява с "божествена намеса". Епилептиците ставали жреци, а към тях се отнасяли с трепет и уважение. Фактът, че много велики личности – Сократ, Платон, Емпедокъл, Плиний, Калигула – са страдали от припадъци, породил теорията за избраност и гениалност на всички поразени от този недъг.
Към епилептиците традиционно се отнася и древноримският пълководец Гай Юлий Цезар. Но според ново изследване на експерти от Лондонския имперски колеж легендарният пълководец е страдал не от внезапни епилептични пристъпи, а от транзисторна исхемична атака, наричана също микроинсулт или мини инсулт.
Как са стигнали до тези изводи учените можете да научите в Мегавселена.