Чаят – напитка за светско общуване и филисофски размисъл

Чаят е добре  позната напита, която си приготвяме не само само сутрин, след събуждане. Тя зарежда с енергия и ни разсънва. Какво обаче знаем за чая? На тези въпроси отговаря в една от книгите си по дипломатически протокол и етикет дългогодишният дипломат от кариерата д-р Димитър Романов, който разказа подробности за ободряващата напитка, която има и специално значение при общуването, както и в светското общество.

Чаят е наименование на около четиридесет вида дървета, от които се използват четири. Източната част на Xималаите, която разделя Индия и Китай, е родината на чая. Индийците отглеждат чаени дървета с височина до петнадесет метра, докато китайците – с височина до три метра. Китайците различават три вида чай: черен – хунча, зелен – люча, и жасминов – молихуача, разяснява д-р Романов. Думата чай произлиза от севернокитайската дума чеа, а английската дума тий (tea) – от южнокитайски. В Китай по чая, който купува човек, се определя социалното му положение и благосъстояние. Цената му зависи от сорта, качеството на приготвяне, времето и мястото на брането му, степента на свежест и много други показатели. Според китайците чаят е подходящ през всички сезони – намалява умората, подобрява настроението – през зимата затопля, през лятото спомага да се понася топлата влажност на неподвижния въздух.

Жасминовият чай спомага за по-доброто храносмилане. Той обаче не се пие със захар. Запарването на чая не бива да продължава повече от две и половина – три минути. Към черния чай се поднася и резенче лимон, съветва той. В много държави към чая предлагат мляко заедно със захарта допълнително в отделни съдчета, казва той. На изискани гости чай в пакетчета не се предлага – в тях слагат изрезките от крайчетата и жилките на чаените листа. Чаят се сипва в чаши, предварително изплакнати с топла вода, за да се загреят.

Пиенето на чай в Япония е цял ритуал – чайна церемония, наречена "ча-но-ю", и продължава до четири часа. Тя е рефлексия на японската философия и естетика. Основният й смисъл е вътрешното съсредоточаване и търсенето на покой. Съдържа четири принципа: хармония между хората и природата, уважение между хората, чистота на сърцето и душата, тишина. Ритуалът по приготвянето и поднасянето на чая трябва да се извърши по възможно най-изискания, най-учтивия, най-грациозния и най-чаровния начин. В Япония пият предимно зелен чай, както и жасминов, твърди в учебника си "Протокол и етикет" дипломатът.

Тъй като чаят е тема за светски разговор, за него може да се добави още много. Познати са над 2000 (някои ги изчисляват на 3000) различни сорта чай, които виреят в различни части на земното кълбо – в тропиците и субтропиците при топъл и влажен климат с обилни валежи. Най-висококачествените сортове виреят на височина от 2000 до 2500 м над морското равнище върху наклонени терени, за да може подпочвените води да не им оказват влияние.

В света най-големите производители на чай са Индия, Китай и Шри Ланка, пояснява Димитър Романов. Малките сребристобели власинки в чая се намират само във висококачествените сортове чай – това са частички от листната обвивка на пъпките. Колкото повече такива власинки има в чая, толкова по-ароматен и по-качествен е той. Сребристобелите власинки могат да запазят цвета, но могат и да го изменят в златист, категоричен е той.

По думите му фабричните сортове най-висококачествен чай се категоризират по следния начин: Tippy Golden Flowery Orange Pekoe (TGFOP); Golden Flowery Orange Pekoe (GFOP); Flowery Orange Pekoe (FOP); Orange Pekoe (OP); Broken Orange Pekoe (BOP). "Orange Pekoe" на холандски означава "кралски чай". Световната чаена борса не е нито в Китай, нито в Индия, а в Шри Ланка, където се намира и една немного голяма плантация за отглеждане на дървета, цяло¬то производство на чай от които отива за нуждите на английския кралски двор. Оттук произлиза и легендата, че цейлонският чай е най-хубав.

Т. нар. чай от липа, лайка, мента и пр. билки у нас всъщност не е чай, а билкова отвара, пише Романов. Той също има своето достойно място не само благодарение на лечебните свойства на билките (листенца, стъбла, корени) или цветчетата на дърветата, но и благодарение на приятния, често дъхав аромат, който се постига при правилно запарване.

Ако човек иска да приготви ароматен чай с мляко, то трябва в половин чаша топло мляко да се долее настойка от чая, обратното разваля вкуса и аромата на напитката. Още по-недопустимо е млякото и чаят да се варят заедно.

Спецът по дипломатически протокол съветва, ако чаят се поднасят на масата, приборите за него да се носят заедно с чашките и чинийките. След като разбъркате захарта в чашката с кафето или чая, поставете лъжичката (без да я облизвате!) върху чинийката. За допълнително чай чашката се подава, сложена върху чинийката. Не трябва да се иска допълнително чай, докато всички още не са получили първата си чашка. Когато към чая е поискан и лимон, в чашката се поставя първо резенчето лимон и чак след това останалото: захар, чай, сметана, мляко.