Честита Баба Марта

1 март е денят на Баба Марта, един от най-българските празници. Баба Марта е символ на пролетта и на новия цикъл в природата.
 
Баба Марта е митичен персонаж в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец "март". Три са месеците, които са персонифицирани в българските митични представи - януари, февруари и март.

Януари и февруари са представени като братя с лют характер - Голям Сечко и Малък Сечко. Баба Марта се смята за тяхна сестра, която ту е усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
 
Днес си връзваме мартенички за здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Според народното поверие, червеният цвят има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество, а белият символизира чистотата, невинността и радостта.

Обичаят за връзване на мартеница произхожда от древните българи, чиито ханове са връзвали мартеници на съплеменниците си за бойна сила, здраве и дълголетие. Мартеничките се носят до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици или до 25 март - Благовещение. Може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
 
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов. 

Днес празникът е познат в България, а впоследствие и в Румъния, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета.
 
През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.
 
Честита Баба Марта!