Матиас Хьопфнер: В България има сянка и светлина

Впечатленията, с които напускам сегашната ми страна домакин – България, са смесени – има светлина и сянка, каза пред БТА Матиас Хьопфнер, посланикът на Германия, чийто мандат изтече. Читателят ще си каже, че звучи почти като онзи станал популярен напоследък израз "Животът е радост и тъга". В мандата си Матиас Хьопфнер се намеси неведнъж във въпроси от характера на вътрешната политика и неведнъж се наложи правителството да му припомни, че трябва да си знае мястото.

"Към сенчестите страни със сигурност е твърде бавният напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред, или казано иначе, на целия правосъден апарат на страната. Това се отнася преди всичко за осъществяването на вече започнати реформи. Това е тема на т.нар. механизъм за сътрудничество и проверка, накратко CVM, с който Комисията на ЕС подкрепя и наблюдава Румъния и България след присъединяването им към ЕС. Oсобено слабо място e впечатлението за отчасти селективното прилагане на правните норми по високите етажи", каза Хьопфнер.

Дипломатът смята, че у нас добре обвързани помежду си кръгове продължават умело да се изплъзват от правораздаването или в други случаи да повлияват прилагането на закона. Това било феномен, който се наблюдава много критично и от чуждестранните инвеститори.

"Това положение в края на краищата само отразява основния проблем, с който според мен България от доста време трябва да се пребори: Продължава да съществува много силно изразена доминация на икономически интереси на отделни личности, независимо как точно се наричат тези добре обвързани кръгове. Едно такова положение може да пренесе част от фактическата власт на тъмно, един вид държава в държавата. Това, разбира се, не е добре за възстановяване на много слабото доверие, което гражданите имат в момента в целостта на държавните институции, и едно подсъзнателно чувство на несправедливост се шири в страната", смята той.

Оптимизмът на Хьопфнер идва от протестите, които според него са знак за събудено гражданско общество. За дните, когато страната се тресеше от протести, а работата на институциите бе блокирана, Хьопфнер смята, че "точно през последната 1,5 година някои неща се развиха в правилната посока – българските граждани ясно заявиха своето мнение. Макар че протестите не бяха хомогенни, положително ме впечатлиха издръжливостта и многобройните креативни елементи по време на гражданските протести. Бяха развенчани по-стари теми табу и междувременно се води по-открита дискусия. Според мен това е решителен напредък, тъй като на едно правителство например би му било много трудно да се противопостави само на добре организирани и взаимообвързани "кръгове от прехода". За това е необходима решимостта и на гражданското общество", изтъкна той.

Естествено, Хьопфнер не пропусна да коментира и въпроса с медийната свобода у нас.

"В цялата тази обстановка, разбира се, ще е важно да се засили независимостта на медиите и тяхната роля на обществен гарант за плурализъм на мненията и за едно активно гражданско общество. От многобройните си контакти знам: В България в никакъв случай не липсват ангажирани и талантливи журналисти. Проблематична е ролята на отделните собственици на медии, които използват "своите" медии преди всичко да налагат своите лични икономически интереси. Ето защо тук е необходима повече прозрачност на отношенията на собственост, контрол върху конкуренцията и по-добро утвърждаване и налагане на етични стандарти в медиите", каза още дипломатът.

Тема, оставяща неприятен вкус в устата със сигурност ще остане отношението на Германската държава към емигрантите. Германски политици продължават да настояват за ограничения по отношение на правото на свободно придвижване в Европа. Позицията на посланика в това отношение е, че това се е превърнало в предизвикателство в отношенията между двете страни.

"Ето защо беше важно непрекъснато да се посочва, че голямата част от българските граждани, които идват в Германия, са добре образовани, прекрасно се интегрират и дават ценен принос за германската икономика и германското общество. Беше важно непрекъснато да се обяснява, че сърцевината на проблема, който се бе превърнал в обществена тема в Германия, всъщност се концентрира само в няколко града и общини, където имаше струпване на етнически малцинства, и най-вече ромско население, които не са достатъчно добре включени в обществото. Тук, освен необходимостта от по-ангажирани усилия за напредък в интеграцията в България, особено чрез насочени мерки в областта на предучилищното, училищното и професионалното образование, са важни и европейски отговори", добави той.