"Зона на Венера" стеснява търсенето на обитаеми планети

До началото на космическата Ера Венера често е наричана сестра на Земята, тъй като нейната маса и размери в голяма степен съответстват на параметрите на нашата родна планета, пише Phys.org.

Но данните, получени от първите междупланетни апарати донесли дълбоко разочарование – оказало се, че венерианската атмосфера изобщо не е подходяща за съществуването на живот, тъй като температурата там достига точката на топене на оловото.

Това откритие било използвано за класификацията на планетите, позволяващо да се установяват космически тела, потенциално годни за живот. Стивън Кейн от университета на Сан Франциско предлага да се определи "зона на Венера" около звездите. С това название той обозначава област с възможен парников ефект в атмосферата, водещ до прегряване на планетите.

Какво представлява "зоната на Венера"?

За астрофизиците, занимаващи се с изследване на междузвездното пространство, е изключително важно да определят обектите, изискващи наблюдение. На първо място в тази група попадат небесни тела, които се срещат в "обитаемата зона", тоест в областта около звездата, в която е възможно съществуването на вода в течно състояние.

"Подчертаваме, че размерът не се явява определящ фактор при определянето на потенциалната обитаемост на планетата", казва Кейн пред Astrobiology Magazine.

Кейн и екипът му назовали точката, при достигането на която планетата губи своите водни океани поради нагряването на нейната повърхност от родителската звезда. Външната граница на "зоната на Венера" съвпада с вътрешната граница на "обитаемата зона".

Как е възможно да се избегне парниковият ефект, можете да научите в Мегавселена.