Епичният провал на говорещата кукла на Томас Едисън

Разлятото мляко* не интересувало Томас Едисън. "Разливал съм доста – пише американският изобретател през 1911, – и въпреки че аз го помня дълго, другите го забравят бързо."

Почти век след смъртта му все още нищо не е забравено за Едисън – включително и моментите на метафорично разливане на мляко. Архивите в националния исторически парк Томас Едисън в Ню Джърси съдържат приблизително 5 милиона страници оригинални документи с успехите на Едисън в сферите на звукозаписа, киното и електрическата енергия, но също и с провалите му – къщи от цимент, електрически химикали и говорещи играчки, пише Smithsonian.

"Ежедневието ни е препълнено с предварително записани звуци. Те са навсякъде", казва Карлийн Стивънс от музея Смитсониън. "Почти невъзможно е за човек от XXI век да си представи време, в което не е имало подобно нещо като записан звук." Но е имало. През 1877, на 30-годишна възраст, Едисън пречупил тази "звукова бариера" и чрез своя станиолов фонограф записал звук за първи път и след това го възпроизвел.

Въпреки че Едисън намирал играчките за начин да се възползва от потенциала на фонографа си, нестабилната станиолова записваща повърхност не била годна за пазара. Трябвали много подобрения, за да може изобретението на Едисън да се фокусира върху пазара – производството на говорещи кукли.

През април 1890 всяка кукла, която излизала от работилницата на Едисън в Ню Джърси, била висока 55 сантиметра, тежала почти 2 килограма и била с порцеланова глава и дървени крайници. В тялото на всяка бил вграден миниатюрен модел на фонографа.

Конусовидният говорител бил насочен към множество дупки в гръдната област на куклата, а записващата повърхност била гравирана с 20-секундни изпълнения на известни детски песни, сред които "Мери имала малко агне" (Mary Had a Little Lamb), "Джак и Джил" (Jack and Jill) и "Хикъри дикъри док" (Hickory Dickory Dock). С постоянно навиване на лостче, разположено на гърба на куклата, детето можело да слуша различни приспивни песнички.

Това било важен етап: говорещата кукла на Едисън е първият опит да се възпроизвежда звук за забавление и комерсиална употреба. Това е също и първият познат случай на наемане на хора като озвучители – около 18 млади жени, работещи във фабрики, които рецитират на висок глас отделен запис за всяка кукла.

Но всичко се провалило. 

Как и защо – можете да научите в Мегавселена.

(*It’s no use crying over spilled milk (Няма смисъл да се плаче над разлято мляко) – поговорка, която означава, че човек не трябва да се ядосва за грешки, които не може да поправи.