Лабиринтите на съзнанието

Човекът няма нито крила, нито бързи крака, нито страшни зъби и нокти.

Главното, което ни е дадено от природата за оцеляване, е уникалният психически феномен – съзнанието. Именно то позволява на човека да усеща себе си като отделна личност. Изглежда, че то е било с нас винаги…

Но как е устроено съзнанието? Как работят главните му механизми?

Ако ние, хората, имаме развита психика, съзнание, интелект, то всичко това следва да има някакво еволюционно значение. Иначе естественият отбор просто не би позволил развитието на всички тези феномени.

Homo sapiens има мозък, чиято маса е около 2% от общата маса на тялото, но това е невероятно енергоемък орган, който изразходва около една четвърт от цялата употребявана от организма енергия. За какво ни е толкова сложно и "ненаситно" устройство? Тъй като е очевидно, че в животинското царство има немалко същества, които не притежават развита психика, но са прекрасно приспособени и са преживели вече не една геоложка епоха.

Да вземем например иглокожите. Морската звезда може да се разкъса на две и от частите ѝ да израснат две морски звезди. За подобно нещо ние само можем да мечтаем – това е равносилно на почти безсмъртие.

А насекомите решават проблема с приспособлението по различен начин – те много бързо сменят поколенията, ефективно манипулирайки своя геном. Отделна особа може да живее само няколко часа, затова все нови и нови организми позволяват на популацията като цяло прекрасно да се приспособява към изменящите се условия.

Има ли недостатъци нашето съзнание? Разбира се! Какви са те, можете да разберете в Мегавселена.