Мълниите – страховити и призрачни

Метеоролозите класифицират мълниите по траекторията на техния път. Мълнията "облак–земя" се явява най-опасна, тъй като може да порази хора и животни, както и да разруши обекти.

Дори непряк удар е потенциално опасен или смъртоносен, понеже земята се явява добър проводник на електричество. Например ако мълнията попадне в дърво, то токът може да убие крава, пасяща на няколко метра.

За щастие само един от четири-пет удара на мълнии достига земята. (По неизвестни причини това съотношение се изменя от една буря към друга.)

Мълнията "облак–облак" (междуоблачна или вътреоблачна) е най-разпространеният вид мълния. Мълнията "облак–въздух" започва в облаците, а завършва в безоблачното въздушно пространство, тя няма целеви обект. Благодарение на този тип мълнии е възникнал изразът "гръм от ясно небе".

Определени ненаучни термини за мълниите описват как наблюдателят възприема четирите типа мълнии, споменати по-горе. Така наречените топлинни или листови мълнии представляват ярки междуоблачни или вътреоблачни проблясъци, озаряващи тъмните облаци (любим образ на режисьорите на филми на ужасите).

"Топлинни" не е най-подходящото определение, тъй като всички мълнии излъчват огромно количество топлинна енергия. "Мълчаливите" мълнии може да не се чуват от далечния наблюдател, но това означава само, че звуковите вълни на гърма са заглъхнали напълно по своя път.

Други разпространени термини описват рисунъка на мълниите. Вилообразната (разклонена) мълния представлява вертикален разряд "облак–земя", който се разделя на няколко клона.

Лентовидната мълния се появява, когато вятърът придвижва вертикалния канал на изместващия се лидер и обратните разряди, което води до появата на разряди, напомнящи по форма лента. Съществуват още зърнести, сухи и вулканични мълнии.

Как Бенджамин Франклин доказва, че мълниите са форма на статично електричество и има ли на света места, където не падат мълнии, можете да научите в Мегавселена.