Майката Земя – Гея, е живо, дишащо и саморегулиращо се същество. Тази хипотеза е изказана и обоснована от изследователя Джеймс Лавлок през 70-те години на ХХ век.
Навремето научната общественост е отказвала да приеме подобна радикална идея.
Но всички получени от изследователите данни така добре се вписвали в теорията на Лавлок, че постепенно учените започнали да използват идеята за Гея в своите изследвания, а сред еколозите тя заела една от ключовите позиции.
Според древногръцката митология Гея е Майката Земя. Гърците смятали, че в Гея са заложени най-важните функции за живот, затова я нарекли Карпофорос – Плодоносна, и ѝ се прекланяли за неизчерпаемото плодородие.
Не само животът се адаптира към своето материално обкръжение, но и материалното обкръжение се адаптира към живота. В атмосферата на нашата планета не би имало кислород, ако ги нямаше тези, които провеждат процеса фотосинтеза, и нямаше да има вода, ако не съществуваше кислород.
"Без живот водородът ще отлети в Космоса, а моретата бързо ще изчезнат", казва Лавлок. Той смята, че съществува сложна многостранна връзка между живите същества, сушата, морето и въздуха. Именно тя държи планетата в стабилно състояние, поддържа на оптимално ниво температурата на въздуха и солеността на водата.
Как живее и диша нашата планета според хипотезата на Лавлок, научете тук.