Ръкостискането се явява не само ппсихологически жест на доброжелателност и готовност за диалог, но и служи като важен фактор в невербалното общуване между хората, тъй като по време на ръкостискане нашите организми обменят химични сигнали, твърдят учени в статия, публикувана в изданието eLife.
"Всички добре знаем, че нашите тела изработват цял букет аромати и феромони, които влияят на поведението и възприятието ни от другите, но за разлика от други бозайници ние не ги вдишваме и не ги оценяваме открито и демонстративно. Нашето изследване показва, че ръкостискането може да е начин за незабележимо търсене и обмен на химични сигнали", казва Ноам Собел от Института за науки "Вайцман" в Реховот (Израел).
Собел и колегите му стигнали до този извод в хода на любопитен експеримент, в който взели участие около триста доброволци, преминали "събеседване" при учените. Когато при тях идвал всеки добровололец, то учените или се здрависвали с него или нея, или просто го приветствали, след което се оттегляли за няколко минути "по работа".
Междувременно цяла редица скрити камери и специален алгоритъм следили характера и движението на участниците. Едновременно дишането им било следено от специален уред, поставен в носа им преди началото на "събеседването".
Този прост похват разкрил редица любопитни и крайно неочевидни детайли за природата на ръкостискането и за това как се държат ръцете на човека. Първо екипът на Собел изяснил, че човек практически постоянно мирише собствените си ръце – както показват записите от скритите камери, ръцете на доброволците се намират около устата през около 22% от времето.
Второ, всяко ръкостискане се съпровожда от неосъзнато поднасяне на ръката към лицето и усилено вдишване на въздуха, което свидетелства, че ръкостискането може да играе голяма роля в преноса и четенето на химични сигнали.
За проверка на тази хипотеза учените провели още един експеримент – те поставили стерилни ръкавици и се здрависали с няколко доброволци, след което анализирали химичния състав на веществата, "прилепнали" към латекса.
Оказало се, че всяко ръкостискане се съпровожда с отделяне на множество молекули палмитинова киселина и сквален – феромони, които активно се използват от кучетата, мишките и други животни за общуване.
Този факт, както смятат Собел и колегите му, доказва, че ръкостисканията и целувките имат не само важна психологическа роля, но и по незабележим за нас начин ни помагат да общуваме "химически", допълва РИА Новости.