Метанът – причина за масовото измиране в началото на Мезозоя

Палеолозите установяват, че причина за масовата смърт на растителни и животински видове по време на периода Триас от Мезозоя, много вероятно да е колосалното отделяне на емисии метан в атмосферата. Счита се, че именно рязкото изменение в климата е предизвикало катаклизми в живата среда.

Като основна причина за изменението в климата е изключителната вулканична активност, обусловена от разпадането на континента Пангея, посочват учените в резюме на доклада си, цитирано в ScienceNOW.

Изводите на учените стават изключително актуални особено на фона на борбата със замърсяването и промените в климата, които се отчитат в последните десетилетия и притесненията по отношение на развитието на Земята.

Периодът Триас започва преди около 250 милиона години и завършва преди около 200 милиона години и е с продължителност - 50 милиона години.

Нови резултати от изследвания показват, че причината за промяната в климата е не във въглеродния двуокис, а в метана, който е бил във вид на хидрати (съединения между газ и вода, които съществуват при ниска температура и високо налягане) в дълбоко замръзналата земя на дъното на океана.

Учените са анализирали съотношението между различни изотопи на въглерода пластове от края на триасовия период. Това съотношение се определя от източниците на въглероден двуокис, който се абсорбира от растенията и показва дали е резултат от вулканични емисии или от преобразуване на метан в атмосферата.

Според учените в този период в атмосферата са били изхвърлени около 12 трилиона тона метан, което е два пъти повече от предишните оценки. При това парниковият ефект от този газ е десет пъти по-силен от този наCO2.

Това обаче е предизвикало "подмяна" на 50% от живота на планетата, измирането на растителни и животински видове, което е разчистило пътя за динозаврите.